Тайван има място в СЗО! Особено при кризи като тази.

Независими експерти твърдят, че Тайван има една от най-добре развитите системи за здравеопазване в света. И въпреки това достъпът на Тайван за членство в Световната здравна организация е стопиран от Китай. Ситуацията е парадоксална - страна, която осигурява висококачествени здравни грижи на своите граждани и развива активна научно-изследвателска дейност в областта на медицината, да няма право на членство в СЗО заради ветото на друга държава. 

Темата за членството на Тайван в СЗО отново стана актуална покрай избухналата епидемия на коронавирус в град Ухан в Китай. Заболяването, което нараства с мълниеносна скорост, излага на риск редица други страни, чиито граждани са пътували до Китай, а също и страни, в които китайци са идвали на посещение. Към момента са потвърдени 7834 случая на коронавирус, от които 7736 са в Китай (т.е. 99% от всички случаи), а 177 души вече са починали (всички в Китай). 

Тайван беше силно заинтересован да участва в срещата на високо равнище в Женева, посветена на овладяването на епидемията, развихряща се в такава близост до страната, освен това има отличен опит в здравеопазването, ето защо беше съвсем резонно да се включи в обсъжданията на СЗО, засегащи региона, но Китай беше против.

Разпространението на заболяването досега. Изображение: New York Times.

В крайна сметка СЗО обяви глобално спешно състояние [1] заради коронавируса. Нима това не засяга Тайван? Нима в Тайван няма случаи на заболяването, сред лица, посетили наскоро Китай?

Джъстин Трюдо. Снимка: Reuters

За разлика от ревнивото пекинско правителство, премиерите на Канада (Джъстин Трюдо) и на Япония (Шинзо Абе) изразиха своята подкрепа за приемането на Тайван в СЗО. Абе беше категоричен, че участието на Тайван в СЗО е важно за преодоляването на проблема с вируса. 

По-рано САЩ също подкрепиха членството на островната страна в международната организация.

Шинзо Абе. Снимка: AFP

Междувременно Китай блокира на Тайван да се погрижи и за своите граждани. Пекин не допусна от Тайпе да изпратят чартърни самолети, които спешно да евакуират тайванците от континента. Китайците твърдят, че за безопасността на тайванците в и около Ухан се полагат грижи. Единственото, което остана на Тайван в тази ситуация, беше да предупреди своите граждани да избягват пътувания до Китай и да ограничи посещенията на китайски граждани на своя територия. 

За съжаление, ръководството на международната организация не заема принципна позиция в отношението си към членството на Тайван, а увърта и избягва да даде ясни и категорични отговори на поставените въпроси. Например Майкъл Раян, директор на Програмата за спешни случаи на СЗО, нарече страната "Китай, Тайван" и заяви фарисейски, че е най-добре властите в Тайван да се обърнат към Китай за информация във връзка с разпространието на заразата. Това изказване още веднъж доказва политическия натиск върху него. За първи път от много време, обаче, този път всички партии в Тайван - управляващи и опозиция - се обединиха срещу действията на Китай. В този дух беше и обръщението на тайванския президент Цай Ин-Уън към Китай, че е необходимо двете страни да предприемат стъпки към мир, паритет, демокрация и диалог.
- - -
- - - -
- - - - -
Бележки: 
[1] Според СЗО "глобално спешно състояние" (англ. global emergency) е "...извънредно събитие, което е определено като представляващо риск за общественото здраве на други държави чрез международно разпространение на болести и което потенциално изисква координиран международен отговор." 

Коментар на Цън Цон за отношенията САЩ - Китай и за ситуацията в Тайван

Цън Цон от Съвета за икономически и дипломатически отношения участва в телевизионното предаване "Свободна зона" с водещ Георги Коритаров, където коментира отношенията между САЩ и Китай, както и скорошните президентски избори в Тайван. 

Цън Цон, председател на СИДО.

Фокусът на разговора беше за възможността Вашингтон и Пекин да

сключат сделка, която да прекрати търговската война между двете страни. САЩ имат претенции спрямо Китай по две направления: 

1. Несиметричността на търговията. Между САЩ и Китай е налице невероятен търговски дефицит. САЩ внасят много повече от Китай, отколкото Китай от САЩ. Разликата е 350 милиарда долара годишно. 

2. Структурни въпроси в икономиката. Те включват защитата на интелектуалната собственост (Китай отдавна безпардонно краде чужди патенти, като само леко ги префасонира и преименува), регулациите на валутата и на банковата система, субсидирането на местни бизнеси от страна на китайското правителство и др. подобни въпроси. 

Особеното е, че този процес върви с две важни личности - американският президент Тръмп, който безспорно промени перспективата на американската политика спрямо Китай, и китайският председател Си, който провежда един вид "ренесанс на китайския комунистически авторитаризъм" (по думите на Коритаров).

Наред с прелюбопитния диалог за отношенията между номер 1 и номер 2 в световната икономика, анализът на г-н Цън засегна и ситуацията в Тайван.

Според него опитите на Пекин да ограничи суверенитета на Хонконг са повлияли много на настроенията на избирателите в Тайван. Тяхното недоверие в принципа "една държава - две системи" нарасна и затова те гласуваха за Цай Ин-Уън. Наред с това, икономическите процеси също са повлияли на изборните нагласи. Твърдите подходи на Си Дзин-Пин биха работили без проблем, ако и икономиката е много силна, докато в последните година - две в Китай това го няма като условие, обясни Цън. В този смисъл, Китай е загубил някои от аргументите си за влияние в Тайван.

Говорейки за потенциалната възможност един ден Тайван да стане част от Китай, Цън заяви, че ако това се случи, Китай ще го обяви за победата на хилядолетието. Цън отчете, че в крайна сметка връщането на Тайван в Китай зависи от местното население, тоест от демократичния процес в тайванското общество, а хората там твърдо показват, че не искат да бъдат с Пекин. Той сподели, че е чел социологически изследвания, според които все повече жители на Тайван се възприемат преди всичко като тайванци, а не като китайци. В заключение водещият и неговият гост се обединиха около виждането, че и Китай, и САЩ ще използват темата Тайван като "коз" и инструмент в своите геополитически борби.

Цялото видео: 

Тайванските политици реагират на недопускането на Тайван в дейността на СЗО

Заради натиска на Китайската народна република, Тайван беше отстранен от статута си на наблюдател в Световната здравна организация. Сега, при избухването на епидемията от коронавирус в Китай и разпространението му в други страни, СЗО осъзна, че сме изправени пред глобална заплаха, но въпреки това не допусна Тайван да участва е международната среща в Женева, на която се обсъждаха координирани действия за превенция и спиране на разпространението на вируса. 

На фона на скорошната предизборна кампания в Тайван, която беше разгорещена и противопоставяше принципни позиции и конкурентни решения за развитието на страната, този път водещи политически личности в страната се обединиха във възмущението си от дискриминационната политика на СЗО. 

Президентъът Цай беше първата, която реагира. Последва я главната опозиционна партия - Гоминданът - с нарочна декларация. Кметът на Тайпей, който ръководи Тайванската народна партия, също издигна глас срещу решението на СЗО. 

Уилям Стантън пред China Uncensored

YouTube каналът China Uncensored, който се е посветил на благородната мисия да изобличава китайското правителство и да предупреждава Запада за опасностите, които носи комунистически Китай за демокрацията и човешките права, публикува много интересно интервю с Уилям Стантън, бивш ръководител на Американския институт в Тайван, де факто посолството на САЩ в Тайван. 

В интервюто Стантън твърди, че ако комунистически Китай атакува Тайван и САЩ не окажат на помощ на Тайван, това значи, че те обръщат гръб на основните си принципи. "Ние вече не бихме могли да бъдем САЩ, ако не се намесим и защитим Тайван", заяви Стантън. Той допълни, че ако преди САЩ са водили войни за не толкова благородни каузи, като случая с несъществуващите оръжия за масово унищожение в Ирак, значи сега имат много по-голямо основание да влязат във война за друга демокрация като Тайван. Ако обаче САЩ не успее да се намеси, това ще покаже на света, че „ние не отстояваме принцип - ние просто се грижим за собствените си интереси“. 

Стънтън смята, че днес Китай е много по-силен от преди във военно отношения и че ако САЩ му опонира в Тайван, това ще е "много рискова конфронтация." Но той твърди, че САЩ е важно да покаже своята свързаност с Тайван - нещо, което Майк Помпео вече демонстрира, но президентът Тръмп все още не. Вярно е, че след като встъпи в длъжност като президент, той говори по телефона с президента Цай, но международната му политика досега като че ли следва повече принципа "всичко може да се договори", което не съответства на традициите на Съединените щати. На въпроса "Защо президентът на САШ може да се срещне с лидера ан Северна Корея, но не и с демократично избрания президент на Тайван?", Стантън отговори "Това никога не съм го разбирал!" Бившият дипломат вярва, че дори американското ръководство да не следва тоно принципите на демокрацията, най-малкото Тайван е важен партньор като част от американската защитна стратегия. По неговите думи, Тайван има геостратегическо значение, защото Китай иска да го използва за строителство на бази и лесен достъп до Западния Тихи океан. Ако Тайван падне, това ще наруши първата островна защитна верига на САЩ в Тихия океан. 

Пак по неговите думи, днешен Тайван е "модерно чудо". За пoследните четири десетилетия островът премина от диктатура към демокрация и от бедност към просперитет, допълва Стантън. 

BBC News излъчи интервю с президента на Тайван г-жа Цай Ин-Уън

Президентът на Тайван Цай Ин-Уън даде интервю за BBC News, озаглавено Taiwan Tensions: In Conversation With President Tsai Ing-wen.

Още в самото начало на интервюто прави впечатление спокойствието, с което президент Цай отговаря ясно и категорично на въпроса дали Тайван няма да направи официална декларация за независимост: 

Ние нямаме необходимост да обявяваме независимост, защото ние вече сме независима държава. 

Ние наричаме себе си Република Китай (Тайван) и имаме собствена система за управление на страната, имаме правителство, имаме армия и имаме избори.  

Цай още подчерта, че това, което прави резултатите от миналите президентски избори толкова специални, е, че те са отговор на тайванския народ на засиления китайски натиск над Тайван, включително с нарасналото военно присъствие в Тайванския пролив. Друг фактор, допринесъл за резултата, е симпатията на много тайванци към гражданите на Хонконг, които протестират срещу опитите на пекинското правителство да ограниччи суверенитета им. 

Но все пак, с типична китайска скромност тя отказа да нарече победата си триумфална (landslide) и се задоволи да я нарече убедителна (convincing). Тя коментира и активността на младото поколение на изборите (проучванията сочат, че мнозинството млади гласоподаватели са гласували иманно за Цай). Според нея младите са я подкрепили, защото са носители на самостоятелната тайванска идентичност и държавност. Ако някой е против тази идея, те стават и заявяват, че това не е приемливо за тях, каза тя. 

Не беше пропусната темата за отношението на Китай към изборите. Според Цай, в Пекин трябва сериозно да помислят за случилото се. Вотът за нея е много силно послание, че хората в Тайван не искат да бъдат подкопавани постоянно. Ние сме горди хора, ние имаме успех във всички аспекти на живота си - имаме успешна демокрация, имаме добра икономика, и ние заслужаваме уважение от Китай, допълни президент Цай.

Цай заяви, че нейната политика през изминалите три години е била да запази статуквото в отношенията с Китай, но че това е трудно поради постоянната китайска преса (включително опитите - успешни при това - да отмъква дипломатическите съюзници на Тайван).

Китайските комунисти трудно скриват яда си от супер победата на Цай Ин-Уън

Президентът Цай Ин-Уън спечели втори мандат като президент на Република Китай (Тайван) с рекордните 8,170,231 гласа, които правят 57,1% от гласовете при 75% избирателна активност. Умопомрачителната победа предизвика широк отзвук навсякъде в свободния свят, където редица медии, независими коментатори и граждански активисти я определят не само като победа на Цай, а като победа на демокрацията. Разбира се, политическите и държавни ръководители са доста по-предпазливи в оценките си, но причините са чисто дипломатически - за да не предизвикат гнева на Китай. Защото в момента в Пекин определено са много, много ядосани от резултата. 

Правителството на Китайската народна република не казва открито, че е разочаровано и раздразнено от изхода на изборите в Тайван, но всъщност ядът му личи. Така например редакционна статия в държавното издание China Daily хладно отбеляза, че Цай "има възможност да поправи пътя си." Изданието допълни още: "Чрез намаляване на конфронтационния подход, който е предприела спрямо Пекин, тя не само ще облекчи напрежение от двете страни на Тайванския пролив, което бързо се влошава през последните няколко години, но също така ще попречи на острова да бъде използван безразсъдно от Вашингтон като пешка в неговите игри." 

И ако горният цитат е на доброто ченге, то Global Times се показа като лошото ченге. Изданието директно заяви, че Пекин трябва да започне плановете си за „овладяване на новите провокативни действия на Цай, включително налагане на военен натиск, което е непоносим вариант за тайванските власти“. След победата на Цай главният редактор на Global Times Ху записа видео срещу нея и я обяви за единственият виновник за влошаването на отношенията от двете страни на Тайванския пролив.

Китайският външен министър Вон при посещение в Африка заяви, че тези, които възпират единството на нацията, са орисани да вонят хиляди години [1]. Но тази живописна фраза е използвана само в китайската версия на сайта на външното министерство на КНР. На англоезичната версия е представен по-приличен вариант: че опитите да се раздели китайската нация ще донесат на опитващите вечен срам в историята.

Правителството на Китай излезе с нарочно становище, порицаващо 60 държави и международни организации, които поздравиха Цай за нейната победа. Според Китай, това нарушавало принципа "Един Китай."

И така, трябва да приемем, че победата на Цай Ин-Уън е само една спечелена битка от дълга и голяма война. Война, която комунистически Китай води срещу Тайван в много различни измерения и с различни средства. Но тази спечелена битка е важна, защото показва съпротивителните сили на тайванското общество, особено на младите поколения. Предстоят следващи битки на всякакви фронтове. 

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - 

[1] орисани да вонят хиляди години - китайски израз, подобен на нашия, че някои хора трябва да отидат на бунището на историята. 

Китай отказа достъп на Кенет Рот от Human Rights Watch

Вчера китайските имиграционни власти не допуснаха ръководителя на международната правозащитна организация Human Rights Watch Кенет Рот да влезе в Хонконг.

Рот многократно е посещавал Хонконг и никога не е нарушавал законите. Въпреки това, без никакво обяснение сега китайските власти не му позволиха да влезе в самоуправляващия се при условията "една държава - две системи" град. Рот остана на летището, откъдето взе полет за Ню Йорк.

Защо Китай не допусна Рот в Хонг-Конг? 

Всеки ще си отговори, ако знае какъв беше поводът за посещението му. Кенет Рот пристигна в Хонконг, за да представи годишния доклад за спазването на човешките права, изготвен от организацията му. В доклада се правят констатации за нарушаването на правата на хората в Китай - конкретно приемането на законодателство, ограничаващо самоуправлението на Хонконг и отношението към йугурите в западните части на страната. Не е случайно, че на 2 декември 2019 година китайското външно министерство обяви, че ще въведе санкции за международната правозащитна организация. Явно недопускането на Рот в Хонконг е част от тези санкции. А какви ли ще са следващите?

I flew to Hong Kong to release @HRW’s new World Report. This year it describes how the Chinese government is undermining the international human rights system. But the authorities just blocked my entrance to Hong Kong, illustrating the worsening problem. https://t.co/GRUaGh8QUb pic.twitter.com/iTHVEXdbwO

— Kenneth Roth (@KenRoth) January 12, 2020 

Какъв е проблемът?

Проблемът е в това, че китайското правителство по принцип няма право да налага такива ограничения. Самоуправлението на Хонконг е негово право според принципа "една държава - две системи," който беше възприет през 1997 г., когато в съответствие с клаузите на 100-годишен договор с Китайската империя Великобритания върна града под юрисдикцията на Пекин. Според принципа Китайската народна република има решаваща роля по въпросите на отбраната и дипломацията, но градът сам решава своите имиграционни, финансови, правни и други въпроси. Така например, Хонконг и до днес прилага английското право. Така че усилията на Китай да ограничи самоуправлението на Хонконг са очеваден опит за превъзмогване на този принцип. През изминалата година Пекин поиска да наложи нови правила за екстрадиция от Хонконг на територията на КНР, а това предизвика продължителни многохилядни протести.

Явно обаче, в случай Пекин тохомълком е успял да "стегне редиците" и имиграционните власти в Хонконг са изпълнили нареждането отгоре.

Disappointed as I was to be blocked at the Hong Kong airport, it pales in comparison to the shredding of "one country, two systems" being done by pro-Beijing forces to the pro-democracy Hong Kong protesters. https://t.co/NFxvAVgZj0 @PatChappatte pic.twitter.com/o2iETbjpSO

— Kenneth Roth (@KenRoth) January 13, 2020

Да, британците спазват своите договори, но китайските комунисти - не. Именно затова Рот прави препратки към все по-слабия ефект на "една държава - две системи."

Sadly, this redefined version of "One Country, Two Systems" seems to be where Beijing is heading with Hong Kong. https://t.co/sphgh5dsUb Barring me from holding a Hong Kong press conference about China's assault on human rights is just the latest example. https://t.co/MNI9Lpfru9 pic.twitter.com/HlTZntjhZB

— Kenneth Roth (@KenRoth) January 13, 2020

Впрочем впоследствие Рот не пропусна да допълни, че принципът "една държава - две системи", с която Китай се опитва да залъгва Тайван, си е реално един капан - паднеш ли в него, няма измъкване.

Taiwan wouldn't have barred me from entering if I had planned to hold a @HRW press conference there, but Hong Kong does. I suppose that's a variation in the usual meaning of "one country, two systems." The people of Taiwan appreciate the difference. https://t.co/EtHeOfHOfV

— Kenneth Roth (@KenRoth) January 13, 2020

Вероятно все повече тайванци си дават сметка за това. Ако инцидентът с Рот беше станал два-три дни или седмица по-рано, това неминуемо щеше да донесе още повече гласове за Цай Ин-Уън на президентските избори в Тайван.

- - - -
П.П. Колкото и да е трудно за привържениците на демокрацията в Хонконг, там все още бранят свободата на словото. В своя YouTube канал вестник South China Morning Post отрази случката с Рот:

Съставът на новия тайвански парламент

На 11 януари освен президент, Тайван избра и своите нови депутати.  Тайванският парламент е еднокамарен и наброява 113 депутати, избрани по сложна смесена избирателна система. 

79 депутати се избират мажоритарно в 79 избирателни района, подобно на Великобритания. Кандидатът, получил най-много гласове, става представител на своя район. 

Паралелно с това, 34 депутати се избират пропорционално. Всяка партия излиза с отделна национална листа и всеки избирател може да избере съответната листа. Така дори една партия да не успее да излъчи свой мажоритарен представител, нейните гласове не се губят. Чрез система за преразпределение на гласовете всяка партия, получила достатъчно гласове за националната си листа, може да излъчи депутат. Благодарение на това три партии, които не спечелиха избори в мажоритарните райони, имат представителство в парламента. 

Закономерно вниманието на световните медии беше приковано от президентските избори, но парламентът е изключително важна структура и освен това представя по-детайлно разноликата картина на тайванската политическа сцена. 

Известно е, че независимо от своите идейни различия, основната граница, според която започва делението и определянето на политическите партии в Тайван, е отношението им към суверенитета на страната. Партиите, които смятат, че Тайван трябва да се обедини с Китай, формират т.нар. пан-синя коалиция. Партиите, които смятат, че Тайван е и трябва да бъде независима държава, формират т.нар. пан-зелена коалиция. Партиите в тези коалиции обикновено си сътрудничат на местно ниво, но национални избори най-често се явяват самостоятелно.

На току-що миналите избори Демократическата прогресивна партия, излъчила президента Цай Ун-Уън, отново беше водеща и спечели най-голям брой от гласовете. ДПП спечели 48 мажоритарни места и 13 пропорционални. С това партията има 61 депутати (с 6 по-малко от предходните избори през 2016г., но достатъчно за мнозинство). Гоминданът, водеща партия сред пан-сините, спечели 28 мажоритарни и 13 пропорционални места. Тайванската народна партия има 5 пропорционални места, партията "Нова сила" има 3 и Партията на държавното изграждане - 1. Наред с това, 5 независими кандидати спечелиха мажоритарно в своите райони. 

Резултатите показват, че независимо от превеса на ДПП, разликата с Гоминдана е малка - и двете партии имат по 13 пропорционално избрани представители. (Затова и вчера писахме, че победата на Цай на президентските избори е неин личен успех, а загубата на Хан е негов личен провал). Радостното е, че пан-зелените сумарно имат повече гласове от пан-сините.

Мандатът на новия парламент ще започне на 1 февруари 2020.

Китайци посетиха Тайван, за да почувстват демокрацията

Въпреки забраната от Пекин, на вчерашните избори за президент група китайски граждани посетиха Тайван, за да видят с очите си как работи демокрацията. Това разказва репортаж в хонг-конгския вестник "South China Morning Post." Според изданието, една от интервюираните китайки,  учен в областта на културата на име Жон, е споделила, че завижда на тайванците за правото им да гласуват. Тъй като в комунистически Китай също има "избори" и се "гласува", очевидно г-жа Жао е имала предвид, че завижда за истинската свобода и реалното право на хората да казват това, което мислят и да избират свободно между различни политически платформи и идеи.

Друг възрастен китаец, наречен Жоу, споделя, че симпатизира на Тайванската демокрация, защото самият той през младостта си е бил свидетел на "културната революция" на другаря Мао и е видял какво може да прави една диктатура. Парадоксално, зетът на Жоу е от Тайван и подкрепя Гоминдана и неговия кандидат Хан. Може би тъстът трябва да каже някои неща на зета.

Цай Ин-Уън спечели втори мандат като президент на Тайван

На днешните избори за президент на Тайван (Република Китай) г-жа Цай Ин-Уън спечели втори мандат. Тя получи 57,1% от гласовете на избирателите в свободната островна държава. Основният й конкурент Хан Куо-Ю от проюнионистката партия Гоминдан остана далеч назад в класирането с 38,6%. Трети се класира Джеймс Сун с 4,3%. 

Президентът Цай и вицепрезидентът Лай празнуват победата. Снимка: Reuters.

Цай и екипът й приемат овациите на привържениците.

Цай и екипът й се поклониха пред своите привърженици. 

Тепърва ще се правят анализи, но изборите показаха силната тенденция гражданите на Тайван да отстояват своята независимост от комунистически Китай. Докато към Цай се отправяха критики за забавяне на икономическия растеж, нейната кампания беше фокусирана върху защитата на ценности като свободата, демокрацията и независимостта на Тайван срещу политическите, дипломатическите и финансовите интервенции на комунистическото правителство в Пекин. И изглежда, че мнозинството на гражданите на Тайван избраха именно това. Така че на президентските избори може да се гледа и като на допитване дали гражданите на Тайван искат независимост или обединение с Китайската народна република.

Какво още казват резултатите?   

На изборите преди 4 години избирателната активност беше сравнително ниска - 66% и някои експерти смятаха, че Цай печели просто защото Гоминданът не е успял да мобилизира всички свои привърженици и да привлече периферните си избиратели. Но тази година гласуваха около 75% от избирателите. Така онези 56%, които Цай получи през 2016 година тогава значеха 6,894,744 гласа, но нейните 57% през 2020 година вече значат 8,170,231 гласа. Това е подкрепа от още 1,275,487 гласа, които Цай си отвоюва в тежката предизборна битка. Всъщност с тези над 8 милиона гласа Цай постига рекорд - това е най-високият брой гласове за кандидат -президент откакто през 1996 година в Тайван се проведоха първите преки избори за държавен глава .

Изборите са личен успех на Цай, дори не толкова за партията й. Въпреки засилващия се натиск от Китай, довел до това, че няколко държави прекратиха дипломатическите си отношения с Тайван, тя се превърна буквално в лице, знаме и символ на движението за тайванска независимост. 

Резултатите са унизителни и за партията Гоминдан, и лично за кандидата й Хан. Преди малко повече от година той спечели изборите за кмет на втория по големина тайвански град Каосюн. Тогава популистката му реторика му помогна да получи почти 54% от гласовете и това даде надежди на юнионистите, че той ще срази Цай. Но ето че сега в собствения си град Хан получи само 35% от гласовете на своите съграждани. При това репутацията му като кмет е сериозно накърнена, защото хората разбраха, че е използвал местните избори не с намерението да работи за града, а за да ги превърне в трамплин за президентската кампания. И това беше наказано. 

Интересното е, че третият кандидат - Джеймс Сун от партията "Първо народът" - имаше около/над 7% в предизборните допитвания, но в крайна сметка е останал с доста по-малко - около 4,3%. Трите липсващи процента най-вероятно се прелели в Хан, защото Сун също е излъчен от партия, която е за обединение с Китай. 

"Не отивайте в Тайван"!

"Не отивайте в Тайван" е кратък филм от травъл влогъра Tolt. Той е френски филмов режисьор, специалиран в създаването на кратки видеа за необичайни дестинации. И понеже си е поставил за цел да провокира зрителите и да ги вдъхнови да погледнат по различен начин на света и на възможностите за туризъм, филмите от поредицата му на шега носят много мотивиращото заглавие "Не отивайте в (еди къде си)."

За по-малко от 4 минути Tolt ще ви убеди колко не са верни предразсъдъците за Тайван:

• че в Тайван има само сгради и фабрики, 
• че не е подходящо място за любители на природата, 
• че няма разнообразна култура,
• че кухнята не е добра. 

Както, сами ще се убедите от видеото, тези предразсъдъци не отговарят на истината. Но още по-важното е, че Тайван има нещо много скъпоценно: Тайван има демокрация!