Известни тайвански ЮТюбъри с призив към младежите да гласуват

Някои от най-популярните YouTube-ъри от Тайван се обединиха с послание към младежите в страната да гласуват на президентските избори на 11 януари.

Един глас е много повече от споделянето на хиляда статии, казват влогърите. 

Тайван е свободна страна и за разлика от континенталния си комунистически събрат Китай, гражданите имат право да изразяват себе си и мнението си по множество различни начини - включително като създават и споделят съдържание в YouTube. За разлика от Китай, в Тайван YouTube не е забранен, а в страната има много развита влогърска култура. С видеообръщението си влогърите се надяват да мотивират повече хора да участват във вземането на политически решения. 

Тайван през очите на двама българи, които живеят и работят в него

Предаването "Облаче ле бяло" по телевизия Скат от 18.08.2012г. е посветено на живота и приключенията на двама българи в Тайван. 

Тодор и Людмила Дудеви споделят своите впечатления от начина на живот и манталитета на обществото в Тайван. Как мислят тайванците? Как живеят и как възприемат живота? Какво прави страната толкова успешна? И с какво е толкова различна?

Семейство Дудеви са български учени, които към момента на предаването живеят 15 години в островната държава и работят в Академия Синика в Тайван. Разказват увлекателно и са много опитни, така че предаването е много познавателно. 

Днес проф.д-р Тодор Дудев е ръководител на катедра "Фармацевтична и приложна органична химия" във Факултета по химия на СУ "Св.Климент Охридски."

Идва нова вълна в тайванската политика

Активното участие на младите граждани в обществено-политическия живот на Тайван намира своето отражение в появата на едно ново обединение, пише Брайън Хйои в онлайн списанието New Bloom. 

"Демократичeн фронт" е надпартиен алианс на осем млади тайванци, които с решителност и амбиция влизат в политическия живот на страната. Те са членове на ДПП [1], на някои други по-малки партии, или независими активисти, които се кандидатират за тайванския парламент. 

Осемте членове на фронтовата линия на Демократичен фронт са независимите депутати Фреди Лим и Хун Дзю-юн, Чен Бо-Вей от Партията за държавно изграждане на Тайван, Енох Ву и Лай Пин-ю от Демократическата прогресивна партия, и Хуанг Джи и Лин Ин-Мен от Партията "Нова сила". Всички са известни като по-млади политици, влезли в политиката след т.нар. Движение на слънчогледите [2], а някои са известни и с това, че са работили доста необичайни за един бъдещ политик професии. Например 43-годишният Лим свири в симфоник-дет-метъл групата Chthonic и е бил лидер на Амнести Интернешънал в Тайван, преди да се кандидатира за първи път за място в парламента през 2016г. 34-годишният Чен Бо-вей е работил във филмовата индистрия и станал популярен в YouTube, след като започнал да изобличава кмета на един от големите градове в страната. 

Но не само това, че са от по-младото поколение в политиката и че професионалният им път доскоро е бил рязко извън политическите клишета, обединява осемте активисти. Има още нещо, което е съществено в случая: всички те одобряват преизбирането на президента Цай Ин-уън за втори мандат. 

27-годишната Лай Пин-ю е сред осемте членове на Демократичен фронт.

Вероятно президентът Цай ще използва в кампанията си появата на Демократичния фронт точно в този момент. Това, че е междупартиен и обединява лица с различен социален и политически опит, както и с различна политическа принадлежност, ще бъде аргумент пред избирателите, че Цай се радва на разнородна и широка подкрепа от много страни. 

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -  

Бележки: 

[1] ДПП е Демократичната прогресивна партия на президента Цай. ДПП е водеща сред т.нар. пан-зелени партии - това са формациите, които се застъпват за тайванска независимост и са срещу обединяването с комунистически Китай. 

[2] Движението на слънчогледите, или още революцията на слънчогледите, е студентско протестно движение от пролетта на 2014г. в Тайван. Името идва от това, че протестиращите носиха цъфнали слънчогледи по време на шествията си. Младежите протестираха срещу подписването през лятото на 2013г. от тогавашното правителство на Гоминдана на Договор за търговиия с Китайската народна република. Договорът предвиждаше услуги като банково дело, здравеопазване, туризъм, филм, телекомуникации и публикуване ще бъдат отворени за инвестиции, а бизнесмените ще могат да получат безсрочно подновяващи се визи за другата територия. За предприятията ще стане по-лесно да създават офиси и клонове на другата територия, а големи дялове в бизнеса да се продават на инвеститорите на другата страна. Студентите съзираха в това създаването на възможност Китайската комунистическа партия да навлезе в Тайван с огромните финансови ресурси на Китай и да влияе на политическия живот в Тайван. 

56 000 граждани на Германия поискаха от правителството да установи дипломатически отношения с Тайван

Тази месец в Германия се разигра безпрецедентен случай на гражданско участие относно външната политика на страната. Повод беше петицията, създадена от пенсионирания морски биолог Михаел Кройцберг. Започнала едва ли не на шега, с усилията на един обикновен човек, в рамките на месец петицията стигна невероятните 50 000 подписа и съгласно германското законодателство, държавните власти бяха длъжни да отговорят. 

Михаел Кройцберг

71-годишният Кройцберг е живял в Източна Германия и добре познава особеностите на комунистическата диктатура. За разлика от немалкото остносталгици [1] или радикализирани нови десни в източните провинции, Кройцберг е твърд демократ. През 2018г. посетил Тайван като турист и харесал духа на свобода на словото и себеизразяването, който шества из островната страна. И така започнал да симпатизира на Тайванската кауза. Но за разлика от повечето хора, той не се задоволил само със симпатия и пристъпил към действия. През май 2019г. Кройцберг решил да отбележи 30-годишнината от потъпкването на протестите на пекинския площад Тянанмън с петиция в подкрепа на Тайван. 

Според немското право всеки гражданин има право да започне петиция с искания или жалби до парламентарната комисия за петиции, която след това решава дали да публикува петицията в своя сайт с цел по-силен обществен отвук и евентуално набиране на подкрепа. Ако една петиция бъде публикувана в сайта на комисията и впоследствие получи над 50 000 подписа, то комисията е длъжна да я обсъди публично по време на едно от своите няколко годишни заседания.

Отначало нещата не потръгнали никак лесно - когато възрастният активист заявил темата на своята петиция, комисията отказала да я публикува. От писмото за отказ ставало ясно, че външното министерство на Германия е против, защото темата на петицията е в конфликт с възприетата от правителството политика "един Китай" и може да навреди на дипломатическите отношения с Китай [2]. 

Без да му мигне окото, Кройцберг обжалвал решението на комисията, като се обосновал с това, че на правителствените сайтове има текстове, които са критични към някои политики на китайското правителство. Освен това се обърнал към Зелената партия с молба за застъпничество. В крайна сметка комисията по петиции към немския парламент качила петицията в своя сайт на 11 септември под №95643. В допустимия едномесечен срок (до 10 октомври) точно 56  002 души подписали петицията за започване на официални дипломатически отношения с Тайван.

Миналия понеделник, на 9 декември, официален държавен представител отговори на петицията. По време на общественото обсъждане в парламентарната комисия по петициите г-жа Петра Зигмунд, ръководител на Дирекция "Азия и Пасифик" в Министерството на външните работи на Германия, заяви, че Федерална република Германия и Китайската народна република са установили дипломатически отношения през 1972г. и че Германия приема Пекин за единствения законен представител на Китай. Зугмунд добави, че няма вероятност Германия да промени своята политика на "един Китай." Същевременно (в духа на "вълкът да е сит и агнето да е цяло") г-жа Зигмунд обяви, че Германия и Тайван споделят общи ценности на свобода и демокрация. 

Въпреки, че петицията не постигна своята голяма идеална цел - установяването на официални дипломатически отношения на Германия с Тайван (Република Китай), самата акция и публичното обсъждане са успех, защото  привлякога общественото внимание към тази неособено популярна тема. Кройцберг заяви, че ще отнесе нова петиция - този път до парламента на Европейския съюз, като се надява, че така идеите му ще ангажират повече европейски граждани и ще привлекат още по-широка подкрепа. 

Браво, хер Кройцберг!

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - 

Бележки: 

[1] остносталгици - хора от Източна Германия, които изпитват носталгия към времената на някогашната Германска демократична република - комунистическо държавно образование, създадено след Втората световна война като сателит на СССР. В България също имаме подобни соцносталгици, които повтарят "При Бай Тошо беше по-добре." 
[2] Проблемът е, че ако една държава признае държавността на Тайван (Република Китай) и установи дипломатически отношения с него, Китайската народна република веднага ще скъса отношения с тази държава. А никой не иска да прекрати отношенията си с третата най-голяма по площ и първа по население страна в света, при това въоръжена с ядрено оръжие и с огромни човешки, финансови и производствени ресурси.

Бивш висш военен от Тайван беше осъден за шпионаж в полза на Пекин

Областният съд в Тайпе осъди пенсиониран армейски генерал-лейтенант за това, че е подпомогнал намесите на комунистическото правителство в Пекин във вътрешните работи на Тайван в навечерието на демократични избори в страната. 

Генерал-лейтенант Луо Уен-Шан беше осъден на две години и половина лишаване от свобода, защото е приел пари, за да промотира про-пекински тайвански политик. Средствата, получени от Луо, са приведени на асоциация, на която той е председател и са в размер на около 327,602 щатски долара. "Дарителите" са лица от Хонг Конг, свързани с властите на Китайската народна република (КНР).

Наред с това са повдигнати обвинения към още двама граждани на Тайван. Това са Чен Чао-Мин, лидер на Тайванската лейбъристка партия, и синът му Чен Чин-Уен, бивш командващ на тайванските ракетни войски. 

Засега ще пропуснем двете обвинения, които са в ход, защото по презумпция обвиняемите са невинни. Ще разгледаме обаче присъдата на ген.-лейт. Луо. Тя илюстрира една над 20-годишна тенденция в тайванското общество - пенсионираните бивши държавни служители, които са ползвали редица привилегии по време на еднопартийното управление на Гоминдана, са сред най-ревностнните поддръжници на принципа "една страна - две системи" и също така са най-активните избиратели на партиите, които подкрепят този принцип. 

В своята военна кариера генерал-лейтенант Луо е заемал високи позиции, а след пенсионирането си е един от провинциалните лидери на партията Гоминдан, която в началото на 90-те години сключи споразумението "една страна - две системи" с Пекин. Това споразумение е клопка, в която едно правителство неразумно вкара цялата нация на Тайван, без да има обществен консенсус по въпроса. 

Най-жалкото за активистите на Гоминдана е, че в крайна сметка те загърбват борбата на своя лидер Чанг Кай-Шъ срещу китайските комунисти и развявайки знамето на "една страна - две системи" признават своята пълна капитулация пред наследниците на Мао и прекланят глава под хомота на Китайската комунистическа партия. Жалко, особено след като сме свидетели на тазгодишните активни протести в Хонг Конг, в които свободолюбивите граждани на града се борят срещу пекинската диктатура. Очевидно е, че Пекин не желае да спазва договорките, но все още в Тайван има динозаври, които вярват, че щом Гоминдана каже, трябва да се изпълни, дори с цената на престъпление към държавата. 

Трети международен форум за историята на тайванската музика в Тайпе

За трета поредна година, на 6 и 7 декември в Тайванския център за традиционен театър в Тайпе се проведе ежегодният международен симпозиум за развитието на съвременната музика на Тайван. Форумът е част от усилията на тайванското Министерство на културата да изследва, подкрепя и развива разнообразната в историческо, културно и етнографско отношение музика на Тайван. 

Двудневното събитие беше посветено на еволюцията на тайванската музика в исторически контекст, като изследва как традиционната музика на етнически групи като хокло, хака, наред със западна музика са допринесли за богатството и разнообразието на съвременната музика на Тайван. Дискусиите покриваха разноообразни теми като културната дипломация, ролята на музиката в политиката и произхода на тайванските детски стихчета.

Речи изнесоха японският музикален критик Сатору Такаку и двама родени в Хонконг канадски композитори - Чан Ка Нин (陳嘉 年) и Алис Хо (何冰 頤). Такаку обсъди влиянието на японската музика върху творбите на късния тайвански композитор Куо Чи-юан (郭 芝 苑), Чан разказа за това това как класическата китайска култура вдъхновява музиката му, а Хо сподели историята на успеха на Канадския музикален център - институция, създадена да популяризира канадски музикални произведения.

Йен Лу-фен (顏綠芬), професор по музика и главен организатор на конференцията, заяви, че през изминалите три години симпозиумът се е превърнал в платформа за обсъждане на идеи сред учени. Международният и междупоколенческият диалог за историята на музиката в Тайван става все по-силен.

Отвъд добрите намерения на TAIPEI - какво друго да се прави?

Приемането на акта TAIPEI, за който писахме преди две седмици, се разглежда като стъпка напред в подкрепата на Тайван и неговите съюзници от страна на САЩ. Но дали това на практика ще доведе до нещо положително, за да се освободи Тайван от дипломатическата хватка на комунистически Китай?

Според Янсен Там от The Diplomat, TAIPEI не е нищо повече от пожелателно мислене. Законът не може да опази смаляващото се дипломатическо пространство на Тайван, смята анализаторът. Откакто президентът Цай зае поста си през 2016г., осем държави се отказаха от дипломатическите си отношения с Тайван (Република Китай) и в момента само 15 страни признават неговата държавност. Като се има предвид, че  правителството на ККП в Пекин идентифицира г-жа Цай като най-големия си политически противник в Тайван, а на 11 януари 2020 има нови президентски избори, на които тя ще се бори за втори мандат, много е вероятно Пекин преди изборите да направи каквото може, за да убеди (разбирай да подкупи) поне още една държава да прекрати отношенията си с Тайпе. Така че САЩ едва ли може да повлияе на този процес само с един правен акт. 

TAIPEI декларира, че ще оказва подкрепа на тези държави, които имат отношения с Тайван. Но тези държави може да имат сериозни съмнения в САЩ - как точно американците ще ги подкрепят, след като самите те не признават Тайван? 

Малко вероятно изглежда да се реализира и друго намерение в закона - САЩ да се застъпва за членството на Тайван в международни организации, дори и със статут на наблюдател. Как да се получи, след като Китай е почти навсякъде и там, където е, винаги стопира приемането на Тайван?

Гари Сендс от Wikistrat също писа за Al Jazeera, че законът няма да реши проблемите на Тайван. Страната се нуждае от друг подход, за да парира агресивната политика на Пекин. Но какъв? Според Сендс най-подходящото решение в случая е следното: тъй като малобройните съюзници на Тайван са готови лесно да се откажат от дипломатическата си подкрепа за страната и да грабнат китайските пари, Тайпе трябва да се ориентира към нови партньори. Но това да не са държави, а големи и влиятелни международни неправителствени организации. Президентът Цай вече е направила стъпки в тази посока. Тайван е първата азиатска страна, в която има бюро на Репортери без граници, а през 2018 и 2019 година страната домакинства на Oslo Freedom Forum (серия от глобални конференции, организирани от Human Rights Foundation, ръководена не от кого да е, а от големия демократ и противник на диктаторите Гари Каспаров!). Пак тази година International Federation for Human Rights проведе своя 40-и конгрес в Азия - и то за първи път в своята история в Азия, и то в Тайван. 

Там, където класическата дипломация няма шанс, подкрепата на влиятелни НПО като посочените по-горе, за Сендс изглежда работещо решение. 

Защо да продаваме оръжия на Тайван?

Защо да продаваме оръжия на Тайван, пита анализаторът Лорън Томпсън в американското издание на Форбс, и сам дава отговора: Защото без това стратегията на Вашингтон за Китай няма да работи. 

Според Томпсън правителството на Тайван скоро ще направи най-голямата си поръчка за оръжие от САЩ от дълго време. Поръчката включва над сто танка M1A2, стотици ракети земя-въздух и противотанкови оръжия, както и 66 американски изтребители F16. 

Въоръжаването на правителството в Тайпе е част от стратегията за повишаване на защитата на острова от растящата заплаха от страна на континентален Китай, чийто президент Си не се притесни да заяви, че т.нар. "присъединяване" на Тайван към Китайската народна република може да се случи със сила. Разбира се, Пекин не одобрява засилването на въоръжените сили на Тайван и реагира с недоволство на подобни действия, но според Лорън Томпсън, от американска перспектива това е необходимо. Най-важната от военна гледна точка причина е, че Тайван играе важна роля в стремежа на САЩ да удържи възможностите за военна експанзия на Китай в Тихия океан. 

Географски, Китай е затворен на север, запад и юг от други държави, но на изток има възможност за огромен излаз към океана. А това е риск за другите страни в тихооканския басейн. Между най-южната точка на японските острови и най-северната точка на филипинските острови има разстояние от над 1000 мили. Единственият начин да се спре безконтролният излаз на Китай към Тихия океан, е да се заемат редица малки острови между тях. Такива са островите от японския архипелаг Рюкю и наред с тях - важният Тайван. Американците наричат това своя първа защитна верига в океана. 

Първата защитна верига на САЩ в Тихия океан. 

Без Тайван защитата на САЩ на подстъпите към Пасифика ще бъде като верига с липсваща брънка. Ако Пекин има контрол над Република Китай, това ще разруши отбранителната позиция на САЩ и техните съюзници в Западния Пасифик. Островите Рюкю са малки и на тях не могат да се разполагат толкова големи бази, както на Тайван. Така Тайван стратегически остава изключително значим в отбранителната система на САЩ в Тихия океан. 

Островите Рюкю са дълга островна верига, простираща се
от големите японски острови до Тайван.

И докато съществуват редица политически и дипломатически пречки САЩ да се намеси пряко в защита на Тайван в случай на военен конфликт (а и в известния и основополагащ за американо-тайванските отношения Taiwan Relations Act от 1979г. не се говори нищо за военна намеса), даването на качествено оръжие на правителството в Тайпе е добро начало за подкрепа на островната република. 

Сенатът на САЩ прие акта TAIPEI

Във вторник, 29 октомври, Сенатът на САЩ прие единодушно акта TAIPEI. 

TAIPEI е абревиатура на Taiwan Allies International Protection and Enhancement Initiative (Международна инициатива за защита и засилване на съюзниците на Тайван) и има за цел да подкрепи дипломатическото присъствие на Тайван в света, при това в епоха, когато Китай използва своя нарастващ икономически, дипломатически и военен капацитет, за да заплашва и изолира островната държава. 

С въвеждането на TAIPEI, САЩ приемат да: 

• подкрепят Тайван в укрепването на неговите официални дипломатически отношения, както и неофициалните партньорства със страни от Индо-Тихоокеанския регион и по целия свят;
• увеличат своята ангажираност в областта на икономиката, сигурността и дипломацията с държави, които демонстрират добри отношения с Тайван; 
• намалят своята ангажираност в областта на икономиката, сигурността и дипломацията с държави, които предприемат сериозни или значителни действия за подкопаване на Тайван.

Наред с това, Съединените щати ще се застъват за приемането на Тайван в международни организации, в които не се изисква наличието на официална държавност, или поне страната да получава статут на наблюдател в такива организации. 

Подобен на TAIPEI текст е внесен за гласуване и в Камарата на представителите (долната камара на американския парламент). Комисията по външни работи на Камарата ще разгледа проекта днес (30 октомври) и вероятно ще го приеме със силна подкрепа от двете партии - Републиканската и Демократическата, което ще прокара пътя законопроектът да бъде внесен в Камарата за гласуване.

След като Камарата приеме своя проектозакон, той трябва да бъде приравнен към версията на Сената, одобрена във вторник. След като идентичните закони са одобрени и от двете камари, съгласуваният акт ще бъде бъде изпратен на президента Тръмп, за да го подпише и по този начин да го превърне в действащ закон.

Членове на Европейския парламент са в Тайван, срещнаха се с президента Цай

Привържениците на тайванската независимост в Европа продължават своята активна политика. Днес президентът  на Тайван Цай Ин-Уън се срещна с члена на Европейския парламент Михаел Галер [1], който е председател на Групата за приятелство с Тайван в ЕП и инициатор за новосъздадения Клуб "Формоза". Г-н Галер е на шестдневно посещение в страната, а във водената от него делегация участва и гръцкият представител в ЕП Емануил Фрагкос [2], член на комисията за отношения с Китайската народна република в ЕП. 

Президент Цай прие Михаел Гахлер, член на ЕП.

Целта на визитата е да се опознаят тенденциите във външните отношения на Тайван, отношенията с Пекин, както и перспективите пред икономическото развитие на страната. Предвидени са редица срещи с тайвански политически фигури, експерти, предприемачи създатели на политики и т.н.

На срещата г-н Галер подари на президента Цай плакет в чест на създаването на клуб „Формоза“, подписан от неговите учредители. В своето изказване на срещата, президентът на Тайван подчерта важността на тези политически връзки, основани на ценности на свободата и демокрацията. 

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - 

Бележки: 

[1] Галер е член на парламентарната група на Европейската народна партия. 

[2] Фрагкос е член на парламентарната група "Европейски консерватори и реформисти."

Клуб "Формоза" в подкрепа на Тайван беше създаден в Европейския парламент

На фона на постоянния натиск, който Китайската комунистическа партия оказва върху държави, международни институции и частни компании [1], за ограничаване на суверенитета и независимостта на Тайван, правят впечатление смелите действия на политици и общественици, които защитават демокрацията и право на самоопределение на Тайван. 

Последната обнадеждаваща новина в тази посока е създаването на Formosa Club, който обединява членове на Европейския парламент и депутати от три национални парламента. Тази сряда в Брюксел групата политици се обедини около желанието си да окаже подкрепа на Тайван срещу доктаторската и потисническа политика на правителството в Пекин. Сред тях са германският християндемократ и член на ЕП Михаел Галер, известният с консервативните си позиции депутат от германския Бундестаг Клаус-Петер Вилш, френският либерал и народен представител от "Републиката напред!" Жан - Франсоа Цезарини, и британския либералдемократ и член на Камарата на лордовете Дейвид Стийл.

Photo credit: CNA

В речта, произнесена при формирането на клуба, Михаел Галер е подчертал, че Тайван и Европа споделят еднакви ценности на демокрацията, свободата и върховенството на закона. Той е заявил, че клубът "Формоза" ще каже "Не" на продължаващия тормоз в Китай над Тайван, съобщава тайванската CNA. 

През последните години Китай активно и много успешно влияе на дипломатическите отношения на Тайван с други държави. През 2019г. Соломоновите острови и Кирибати прекратиха дипломатическите си отношения с Тайван. Наред с това, комунистическото правителство в Пекин стопира членството на Тайван в международните организации. 

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - 

Бележки: 

[1] Последният пример е от преди броени дни: компанията Dior беше принудена да поднесе публично извиненията си на Китайската народна република, че на нейно събитие е била представена карта на Китай, която не включва Тайван.