Тайван - България
Политика, икономика и култура. Про-тайванска независимост. Световни и регионални измерения на отношенията между Тайпе и Пекин.
петък, 23 юни 2023 г.
Ако Китай нападне Тайван, бихте ли подкрепили следните действия?
вторник, 20 юни 2023 г.
Държавният секретар на САЩ Блинкен: Ние не подкрепяме независимостта на Тайван
Държавният секретар на Съединените щати Антъни Блинкен заяви в публично изявление по време напосещението си в Киайската народна република, че САЩ не подкрепят независимоста на Тайван.
САЩ поддържа концепцията "Един Китай" (One China policy), която утвърждава, че само една държава и само една власт може да претендира за името, териториите и статута на Китай. В случая това е Китайската народна република, която заема мястото на Китай в ООН, включително в Съвета за сигурност на ООН.
Изявлението на Блинкен вероятно е част от опитите на САЩ да отдалечат Китай от партньорството с Русия в контекста на руската инвазия в Украйна.
Biden Sec. of State Antony Blinken: "We do not support Taiwan independence." pic.twitter.com/PYdxjiMt1j
— Daily Wire (@realDailyWire) June 19, 2023
А ние от "Тайван - България" ще кажем, че дали Блинкен подкрепя или не тайванската независимост., Тайван отдавна е независим.
събота, 12 март 2022 г.
Държавният департамент наСАЩ няма да купува карти, изобразяващи Тайван като част от Китай
Камарата на представителите и Сенатът приеха своите версии на законопроекта съответно на 9 и 10 март.
Автори на законодателната поправка са представителите Том Тифани, Стив Чабот, Скот Пери, Кат Камак и Майк Галахър.
В раздела, озаглавен „Карти“, се посочва, че „Нито един от средствата, предоставени от този закон, не трябва да се използва за създаване, закупуване или показване на карта, която неточно изобразява територията и социалната и икономическа система на Тайван и островите или острова групи, администрирани от властите на Тайван."
понеделник, 19 октомври 2020 г.
Китайски дипломати атакуват тайвански дипломат във Фиджи
Китайски дипломати са нападнали тайвански дипломат на приема по повод Националния ден на Тайван във Фиджи, като тайванският дипломат се е наложило да отиде в болница.
По информация на Министерството на външните работи на Тайван, двама представители на китайското посолство в столицата Сува са шпионирали празника, организиран от Тайпейския търговски офис във Фиджи, и са опитали да снимат 100-те души, присъстващи на събитието. Сред посетителите на приема са били представители на чужденстранния дипломатически корпус, на международни организации, на НПО и на китайската общност във Фиджи.
Когато човек от тайванското представителство във Фиджи отишъл при тях и поискал да се оттеглят, те отказали и започнали физическо стълкновение. По време на сбиването китайците ударили по главата тайванеца и впоследствие му се наложило да потърси медицинска помощ.
Китайското посолство от своя страна отрича обвиненията и твърди, че един от неговите служителите е пострадал.
„Същата вечер служителите на Тайпейския търговски офис във Фиджи действаха провокативно срещу служителите на китайското посолство, които изпълняваха служебните си задължения в публичната зона извън мястото на провеждане на събирането, причинявайки наранявания и щети на един китайски дипломат“, се казва в позицията на китайското посолство във Фиджи по този повод.
Добре е да знаем, че според логиката на китайските комунисти, шпионирането и тайното фотографиране на хората, присъстващи на събития, организирани от Тайван, е изпълнение на "служебни задължения."
Както и да го мислим, хората от ККП са нямали никаква работа на или около това събитие. Отишли да, за да шпионират, видели са ги, сбили са се и сега го играят "жертви." В интерпретацията на случилото се обаче виждаме и обичайното китайско високомерие, съчетано с оплакване. Това показва накратко дипломатическото обръщение на китайското посолство. Целта на упражнението, разбира се, е да се оказва натиск над тайванските представителства по света и да се следят лицата, които с присъствието на подобни събития демонстрират своята подкрепа за Тайван, а също така в дългосрочен план, целта е да се свива международното пространство на Тайван по всички възможни начини.
Естествено, че събитието не нарушава никакъв принцип "Един Китай", както и никакви регулации на Фиджи. Хората по целия демократичен свят имат право на свободни събрания, имат право и на мнение, включително да не харесват политиката на Китайската комунистическа партия. Цялата работа е в прекомерната амжиция на Пекин да притиска политическият враг в лицето на Тайван.
събота, 10 октомври 2020 г.
Честит празник, Тайван!
Днес е 10 октомври - Национален ден на Република Китай (Тайван).
Тайван е силна демокрация, която всеки ден доказва, че свободата и плурализмът са естествената среда за развитие на предприемчивостта, културата, науката и личната отговорност.
Честит празник, Тайван!
петък, 21 август 2020 г.
Войната, която никога не беше?
Пенсионираният адмирал от американския флот Джеймс Уинефелд и Джеймс Моръл публикуваха провокиращ размисли текст в сайта на U.S. Naval Insitute.
Статията буди интерес още с интересното си заглавие - The War that Never Was? (Войната, която никога не беше), но с първите няколко зашеметяващи реда нарпваво хвърля читателя в дълбокото. Защото статията е проекция в бъдещето и разказва за военната инвазия на Китай срещу Тайван, която ще се случи през 2021 година и за която САЩ никак не са готови.
Статията предлага и интересен поглед върху различни механизми, чрез които Китай търси претекст за нашествие в Тайван: "Неправителствените гласове на острова, организирани като заблуждаваща операция от китайските разузнавателни служби, сега призоваха за пълна независимост, създавайки основание Пекин да придвижи своя правен иск."
И нещо доста реалистично: "На сутринта на 20 януари ... правителството на Тайван разбра, че американските сили ще изискват твърде много време ... В средата на сутринта, осъзнавайки, че Тайван е на ръба на кръвоносната баня, Цай Ин-уън с неохота капитулира пред исканията на Си."
За някого статията може да изглежда като футурология, но всъщност тя е отличен пример за т.нар. scenario - planning (планиране на сценарии). Авторите повдигат въпроси, които следва да вземем предвид, когато разглеждаме изключително сложните отношения от двете страни на Тайванския проток. Например колко силно да е говоренето за независимост? Трябва ли то да се избягва в опит за запазване на временното (но продължаващо десетилетия) статукво? Докъде трябва да стигат американските политици в антикитайската си риторика? Готова ли е американската държавна и военна система да функционира ефективно в условията на предизборна ситуация или на оспорвани избори и политическа криза? Пекин би ли се ангажирал в открит конфликт със САЩ, или ще приложи старата тактика на Сун - Дзъ "победи без бой"? Възможен ли е изобщо блицкриг в случая с Тайван или при какви обстоятелства би бил възможен? Какви варианти за обратно действие имат САЩ? Какви ще са реакциите на демократичните европейски държави в случай на светкавична окупация на Тайван от страна на Китай?