Тази месец в Германия се разигра безпрецедентен случай на гражданско участие относно външната политика на страната. Повод беше петицията, създадена от пенсионирания морски биолог Михаел Кройцберг. Започнала едва ли не на шега, с усилията на един обикновен човек, в рамките на месец петицията стигна невероятните 50 000 подписа и съгласно германското законодателство, държавните власти бяха длъжни да отговорят.
 |
| Михаел Кройцберг |
71-годишният Кройцберг е живял в Източна Германия и добре познава особеностите на комунистическата диктатура. За разлика от немалкото остносталгици [1] или радикализирани нови десни в източните провинции, Кройцберг е твърд демократ. През 2018г. посетил Тайван като турист и харесал духа на свобода на словото и себеизразяването, който шества из островната страна. И така започнал да симпатизира на Тайванската кауза. Но за разлика от повечето хора, той не се задоволил само със симпатия и пристъпил към действия. През май 2019г. Кройцберг решил да отбележи 30-годишнината от потъпкването на протестите на пекинския площад Тянанмън с петиция в подкрепа на Тайван.
Според немското право всеки гражданин има право да започне петиция с искания или жалби до парламентарната комисия за петиции, която след това решава дали да публикува петицията в своя сайт с цел по-силен обществен отвук и евентуално набиране на подкрепа. Ако една петиция бъде публикувана в сайта на комисията и впоследствие получи над 50 000 подписа, то комисията е длъжна да я обсъди публично по време на едно от своите няколко годишни заседания.
Отначало нещата не потръгнали никак лесно - когато възрастният активист заявил темата на своята петиция, комисията отказала да я публикува. От писмото за отказ ставало ясно, че външното министерство на Германия е против, защото темата на петицията е в конфликт с възприетата от правителството политика "един Китай" и може да навреди на дипломатическите отношения с Китай [2].
Без да му мигне окото, Кройцберг обжалвал решението на комисията, като се обосновал с това, че на правителствените сайтове има текстове, които са критични към някои политики на китайското правителство. Освен това се обърнал към Зелената партия с молба за застъпничество. В крайна сметка комисията по петиции към немския парламент качила петицията в своя сайт на 11 септември под №95643. В допустимия едномесечен срок (до 10 октомври) точно 56 002 души подписали петицията за започване на официални дипломатически отношения с Тайван.
Миналия понеделник, на 9 декември, официален държавен представител отговори на петицията. По време на общественото обсъждане в парламентарната комисия по петициите г-жа Петра Зигмунд, ръководител на Дирекция "Азия и Пасифик" в Министерството на външните работи на Германия, заяви, че Федерална република Германия и Китайската народна република са установили дипломатически отношения през 1972г. и че Германия приема Пекин за единствения законен представител на Китай. Зугмунд добави, че няма вероятност Германия да промени своята политика на "един Китай." Същевременно (в духа на "вълкът да е сит и агнето да е цяло") г-жа Зигмунд обяви, че Германия и Тайван споделят общи ценности на свобода и демокрация.
Въпреки, че петицията не постигна своята голяма идеална цел - установяването на официални дипломатически отношения на Германия с Тайван (Република Китай), самата акция и публичното обсъждане са успех, защото привлякога общественото внимание към тази неособено популярна тема. Кройцберг заяви, че ще отнесе нова петиция - този път до парламента на Европейския съюз, като се надява, че така идеите му ще ангажират повече европейски граждани и ще привлекат още по-широка подкрепа.
Браво, хер Кройцберг!
- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
Бележки:
[1] остносталгици - хора от Източна Германия, които изпитват носталгия към времената на някогашната Германска демократична република - комунистическо държавно образование, създадено след Втората световна война като сателит на СССР. В България също имаме подобни соцносталгици, които повтарят "При Бай Тошо беше по-добре."
[2] Проблемът е, че ако една държава признае държавността на Тайван (Република Китай) и установи дипломатически отношения с него, Китайската народна република веднага ще скъса отношения с тази държава. А никой не иска да прекрати отношенията си с третата най-голяма по площ и първа по население страна в света, при това въоръжена с ядрено оръжие и с огромни човешки, финансови и производствени ресурси.
[2] Проблемът е, че ако една държава признае държавността на Тайван (Република Китай) и установи дипломатически отношения с него, Китайската народна република веднага ще скъса отношения с тази държава. А никой не иска да прекрати отношенията си с третата най-голяма по площ и първа по население страна в света, при това въоръжена с ядрено оръжие и с огромни човешки, финансови и производствени ресурси.
Няма коментари:
Публикуване на коментар