Известни тайвански ЮТюбъри с призив към младежите да гласуват

Някои от най-популярните YouTube-ъри от Тайван се обединиха с послание към младежите в страната да гласуват на президентските избори на 11 януари.

Един глас е много повече от споделянето на хиляда статии, казват влогърите. 

Тайван е свободна страна и за разлика от континенталния си комунистически събрат Китай, гражданите имат право да изразяват себе си и мнението си по множество различни начини - включително като създават и споделят съдържание в YouTube. За разлика от Китай, в Тайван YouTube не е забранен, а в страната има много развита влогърска култура. С видеообръщението си влогърите се надяват да мотивират повече хора да участват във вземането на политически решения. 

Тайван през очите на двама българи, които живеят и работят в него

Предаването "Облаче ле бяло" по телевизия Скат от 18.08.2012г. е посветено на живота и приключенията на двама българи в Тайван. 

Тодор и Людмила Дудеви споделят своите впечатления от начина на живот и манталитета на обществото в Тайван. Как мислят тайванците? Как живеят и как възприемат живота? Какво прави страната толкова успешна? И с какво е толкова различна?

Семейство Дудеви са български учени, които към момента на предаването живеят 15 години в островната държава и работят в Академия Синика в Тайван. Разказват увлекателно и са много опитни, така че предаването е много познавателно. 

Днес проф.д-р Тодор Дудев е ръководител на катедра "Фармацевтична и приложна органична химия" във Факултета по химия на СУ "Св.Климент Охридски."

Идва нова вълна в тайванската политика

Активното участие на младите граждани в обществено-политическия живот на Тайван намира своето отражение в появата на едно ново обединение, пише Брайън Хйои в онлайн списанието New Bloom. 

"Демократичeн фронт" е надпартиен алианс на осем млади тайванци, които с решителност и амбиция влизат в политическия живот на страната. Те са членове на ДПП [1], на някои други по-малки партии, или независими активисти, които се кандидатират за тайванския парламент. 

Осемте членове на фронтовата линия на Демократичен фронт са независимите депутати Фреди Лим и Хун Дзю-юн, Чен Бо-Вей от Партията за държавно изграждане на Тайван, Енох Ву и Лай Пин-ю от Демократическата прогресивна партия, и Хуанг Джи и Лин Ин-Мен от Партията "Нова сила". Всички са известни като по-млади политици, влезли в политиката след т.нар. Движение на слънчогледите [2], а някои са известни и с това, че са работили доста необичайни за един бъдещ политик професии. Например 43-годишният Лим свири в симфоник-дет-метъл групата Chthonic и е бил лидер на Амнести Интернешънал в Тайван, преди да се кандидатира за първи път за място в парламента през 2016г. 34-годишният Чен Бо-вей е работил във филмовата индистрия и станал популярен в YouTube, след като започнал да изобличава кмета на един от големите градове в страната. 

Но не само това, че са от по-младото поколение в политиката и че професионалният им път доскоро е бил рязко извън политическите клишета, обединява осемте активисти. Има още нещо, което е съществено в случая: всички те одобряват преизбирането на президента Цай Ин-уън за втори мандат. 

27-годишната Лай Пин-ю е сред осемте членове на Демократичен фронт.

Вероятно президентът Цай ще използва в кампанията си появата на Демократичния фронт точно в този момент. Това, че е междупартиен и обединява лица с различен социален и политически опит, както и с различна политическа принадлежност, ще бъде аргумент пред избирателите, че Цай се радва на разнородна и широка подкрепа от много страни. 

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -  

Бележки: 

[1] ДПП е Демократичната прогресивна партия на президента Цай. ДПП е водеща сред т.нар. пан-зелени партии - това са формациите, които се застъпват за тайванска независимост и са срещу обединяването с комунистически Китай. 

[2] Движението на слънчогледите, или още революцията на слънчогледите, е студентско протестно движение от пролетта на 2014г. в Тайван. Името идва от това, че протестиращите носиха цъфнали слънчогледи по време на шествията си. Младежите протестираха срещу подписването през лятото на 2013г. от тогавашното правителство на Гоминдана на Договор за търговиия с Китайската народна република. Договорът предвиждаше услуги като банково дело, здравеопазване, туризъм, филм, телекомуникации и публикуване ще бъдат отворени за инвестиции, а бизнесмените ще могат да получат безсрочно подновяващи се визи за другата територия. За предприятията ще стане по-лесно да създават офиси и клонове на другата територия, а големи дялове в бизнеса да се продават на инвеститорите на другата страна. Студентите съзираха в това създаването на възможност Китайската комунистическа партия да навлезе в Тайван с огромните финансови ресурси на Китай и да влияе на политическия живот в Тайван. 

56 000 граждани на Германия поискаха от правителството да установи дипломатически отношения с Тайван

Тази месец в Германия се разигра безпрецедентен случай на гражданско участие относно външната политика на страната. Повод беше петицията, създадена от пенсионирания морски биолог Михаел Кройцберг. Започнала едва ли не на шега, с усилията на един обикновен човек, в рамките на месец петицията стигна невероятните 50 000 подписа и съгласно германското законодателство, държавните власти бяха длъжни да отговорят. 

Михаел Кройцберг

71-годишният Кройцберг е живял в Източна Германия и добре познава особеностите на комунистическата диктатура. За разлика от немалкото остносталгици [1] или радикализирани нови десни в източните провинции, Кройцберг е твърд демократ. През 2018г. посетил Тайван като турист и харесал духа на свобода на словото и себеизразяването, който шества из островната страна. И така започнал да симпатизира на Тайванската кауза. Но за разлика от повечето хора, той не се задоволил само със симпатия и пристъпил към действия. През май 2019г. Кройцберг решил да отбележи 30-годишнината от потъпкването на протестите на пекинския площад Тянанмън с петиция в подкрепа на Тайван. 

Според немското право всеки гражданин има право да започне петиция с искания или жалби до парламентарната комисия за петиции, която след това решава дали да публикува петицията в своя сайт с цел по-силен обществен отвук и евентуално набиране на подкрепа. Ако една петиция бъде публикувана в сайта на комисията и впоследствие получи над 50 000 подписа, то комисията е длъжна да я обсъди публично по време на едно от своите няколко годишни заседания.

Отначало нещата не потръгнали никак лесно - когато възрастният активист заявил темата на своята петиция, комисията отказала да я публикува. От писмото за отказ ставало ясно, че външното министерство на Германия е против, защото темата на петицията е в конфликт с възприетата от правителството политика "един Китай" и може да навреди на дипломатическите отношения с Китай [2]. 

Без да му мигне окото, Кройцберг обжалвал решението на комисията, като се обосновал с това, че на правителствените сайтове има текстове, които са критични към някои политики на китайското правителство. Освен това се обърнал към Зелената партия с молба за застъпничество. В крайна сметка комисията по петиции към немския парламент качила петицията в своя сайт на 11 септември под №95643. В допустимия едномесечен срок (до 10 октомври) точно 56  002 души подписали петицията за започване на официални дипломатически отношения с Тайван.

Миналия понеделник, на 9 декември, официален държавен представител отговори на петицията. По време на общественото обсъждане в парламентарната комисия по петициите г-жа Петра Зигмунд, ръководител на Дирекция "Азия и Пасифик" в Министерството на външните работи на Германия, заяви, че Федерална република Германия и Китайската народна република са установили дипломатически отношения през 1972г. и че Германия приема Пекин за единствения законен представител на Китай. Зугмунд добави, че няма вероятност Германия да промени своята политика на "един Китай." Същевременно (в духа на "вълкът да е сит и агнето да е цяло") г-жа Зигмунд обяви, че Германия и Тайван споделят общи ценности на свобода и демокрация. 

Въпреки, че петицията не постигна своята голяма идеална цел - установяването на официални дипломатически отношения на Германия с Тайван (Република Китай), самата акция и публичното обсъждане са успех, защото  привлякога общественото внимание към тази неособено популярна тема. Кройцберг заяви, че ще отнесе нова петиция - този път до парламента на Европейския съюз, като се надява, че така идеите му ще ангажират повече европейски граждани и ще привлекат още по-широка подкрепа. 

Браво, хер Кройцберг!

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - 

Бележки: 

[1] остносталгици - хора от Източна Германия, които изпитват носталгия към времената на някогашната Германска демократична република - комунистическо държавно образование, създадено след Втората световна война като сателит на СССР. В България също имаме подобни соцносталгици, които повтарят "При Бай Тошо беше по-добре." 
[2] Проблемът е, че ако една държава признае държавността на Тайван (Република Китай) и установи дипломатически отношения с него, Китайската народна република веднага ще скъса отношения с тази държава. А никой не иска да прекрати отношенията си с третата най-голяма по площ и първа по население страна в света, при това въоръжена с ядрено оръжие и с огромни човешки, финансови и производствени ресурси.

Бивш висш военен от Тайван беше осъден за шпионаж в полза на Пекин

Областният съд в Тайпе осъди пенсиониран армейски генерал-лейтенант за това, че е подпомогнал намесите на комунистическото правителство в Пекин във вътрешните работи на Тайван в навечерието на демократични избори в страната. 

Генерал-лейтенант Луо Уен-Шан беше осъден на две години и половина лишаване от свобода, защото е приел пари, за да промотира про-пекински тайвански политик. Средствата, получени от Луо, са приведени на асоциация, на която той е председател и са в размер на около 327,602 щатски долара. "Дарителите" са лица от Хонг Конг, свързани с властите на Китайската народна република (КНР).

Наред с това са повдигнати обвинения към още двама граждани на Тайван. Това са Чен Чао-Мин, лидер на Тайванската лейбъристка партия, и синът му Чен Чин-Уен, бивш командващ на тайванските ракетни войски. 

Засега ще пропуснем двете обвинения, които са в ход, защото по презумпция обвиняемите са невинни. Ще разгледаме обаче присъдата на ген.-лейт. Луо. Тя илюстрира една над 20-годишна тенденция в тайванското общество - пенсионираните бивши държавни служители, които са ползвали редица привилегии по време на еднопартийното управление на Гоминдана, са сред най-ревностнните поддръжници на принципа "една страна - две системи" и също така са най-активните избиратели на партиите, които подкрепят този принцип. 

В своята военна кариера генерал-лейтенант Луо е заемал високи позиции, а след пенсионирането си е един от провинциалните лидери на партията Гоминдан, която в началото на 90-те години сключи споразумението "една страна - две системи" с Пекин. Това споразумение е клопка, в която едно правителство неразумно вкара цялата нация на Тайван, без да има обществен консенсус по въпроса. 

Най-жалкото за активистите на Гоминдана е, че в крайна сметка те загърбват борбата на своя лидер Чанг Кай-Шъ срещу китайските комунисти и развявайки знамето на "една страна - две системи" признават своята пълна капитулация пред наследниците на Мао и прекланят глава под хомота на Китайската комунистическа партия. Жалко, особено след като сме свидетели на тазгодишните активни протести в Хонг Конг, в които свободолюбивите граждани на града се борят срещу пекинската диктатура. Очевидно е, че Пекин не желае да спазва договорките, но все още в Тайван има динозаври, които вярват, че щом Гоминдана каже, трябва да се изпълни, дори с цената на престъпление към държавата. 

Трети международен форум за историята на тайванската музика в Тайпе

За трета поредна година, на 6 и 7 декември в Тайванския център за традиционен театър в Тайпе се проведе ежегодният международен симпозиум за развитието на съвременната музика на Тайван. Форумът е част от усилията на тайванското Министерство на културата да изследва, подкрепя и развива разнообразната в историческо, културно и етнографско отношение музика на Тайван. 

Двудневното събитие беше посветено на еволюцията на тайванската музика в исторически контекст, като изследва как традиционната музика на етнически групи като хокло, хака, наред със западна музика са допринесли за богатството и разнообразието на съвременната музика на Тайван. Дискусиите покриваха разноообразни теми като културната дипломация, ролята на музиката в политиката и произхода на тайванските детски стихчета.

Речи изнесоха японският музикален критик Сатору Такаку и двама родени в Хонконг канадски композитори - Чан Ка Нин (陳嘉 年) и Алис Хо (何冰 頤). Такаку обсъди влиянието на японската музика върху творбите на късния тайвански композитор Куо Чи-юан (郭 芝 苑), Чан разказа за това това как класическата китайска култура вдъхновява музиката му, а Хо сподели историята на успеха на Канадския музикален център - институция, създадена да популяризира канадски музикални произведения.

Йен Лу-фен (顏綠芬), професор по музика и главен организатор на конференцията, заяви, че през изминалите три години симпозиумът се е превърнал в платформа за обсъждане на идеи сред учени. Международният и междупоколенческият диалог за историята на музиката в Тайван става все по-силен.