Тайванският въпрос

Официалното име на Тайван е Република Китай. Страната е наследник и продължител на някогашната република, установена на територията на днешната Китайска народна република през 1912 година след края на империята. 

Правителството на Република Китай начело с генерал Чан Кайшъ изнася войната с японските окупатори, включително по време на Втората световна война. След края на войната, aмбицирани от успеха на комунистическия лагер, който се е наложил над цяла Източна Европа, китайските комунисти започват гражданска война срещу правителството на Република Китай. Войската на Китайската комунистическа партия, ръководена от Мао Цзе Дун, е по-свежа и системно въоръжавана от Съветския съюз. 

След три години кръвопролитни сражения, правителствените войски са разбити и намират спасение на остров Тайван (наричан още Формоза от някои стари европейски мореплаватели). Островът е бил част от територията на Китайската империя, а след това е окупиран от японците. Правителството избира за своя нова столица град Тайпе. 

След като маоистите завлядяват континентален Китай и обявяват Китайската народна република през 1949г., правителството на Китай става де факто правителство в изгнание. Тогава тайванският въпрос се състои в това претенцията на коя страна да се нарича Китай е основателна. Впечатляващо е, че този период по-голямата част от държавите считат правителството в Тайван за легитимното управление на Китай. Нещо повече - правителството на Република Китай е сред учредителите на ООН и е член на постоянния Съвет за сигурност на организацията. Междувременно обаче комунистическите режими в Източна Европа, управлявани по сталински образец, започват да признават правителството в Пекин за легитимно правителство на Китай. Редица африкански и латиноамерикански страни, вдъхновени да правят социализъм по съветски образец, също признават властта в Пекин. 

Така се стига до 1971 година, когато една малка балканска държава поставя пред Общото събрание на ООН въпроса кой следва да е легитимният, международно приет и признат представител под името Китай в ООН - правителството на Република Китай в Тайпе или правителството на Китайската народна република в Пекин? Държавата е Албания, а мнозинството от членовете Общото събрание (доста набъбнало от приема на нови страни, включително и България) гласува в полза на Китайската народна република. Така Република Китай губи правото си да представлява китайския народ в ООН, а впоследствие Пекин заема мястото на Тайпе в Съвета за сигурност.

Това е големият пробив на Пекин. Можем да сме сигурни, че ходът е бил дълго обмислян и подготвян, и естествено - подкрепен от "единния фронт" на "братските социалистически страни" и редица бедни държави от Третия свят, чиито правителства са забогатели от юаните на китайските комунисти. 

Независимо от решението на Общото събрание, редица страни подкрепят Тайван като легитимния наследник на старата република. Демократични политици от цял свят смятат, че Китайската комунистическа партия е узурпатор на властта в Китай. Те търсят компромисно решение, като например модел "два Китая", по подобие на двете Германии (Западна и Източна). Но времето минава, а Пекин със своите огромни човешки и териториални ресурси постепенно става все по-незаобиколим фактор. И осъзнавайки това, Пекин поставя условия на потенциалните партньори: ние считаме Тайван за неделима част от Китай. Не поддържаме дипломатически отношения с държави, които признават Република Китай. Длъжни сте да изберете: или поддържате дипломатически отношения с Китайската народна република, или с Република Китай. Разбира се, при този ултитматум почти всички държави избират да поддържат отношения с Китайската народна република. Включително и САЩ, които през годините все пак се доказват като стабилен съюзник и основен военен и политически партньор на правителството в Тайпе, през 1979г. прекратяват официалните си дипломатически отношения с Тайван. Въпреки нежеланието си, САЩ разбират, че не може да нямат отношения с най-многолюдната и трета по големина държава на планетата. Отливът на държави, поддържащи дипломатически отношения с Тайван, продължава и до днес. През 2019г. Соломоновите острови и Кирибати прекратиха отношенията си с Тайван и обърнаха поглед към Пекин. В момента страните, признаващи Република Китай, са само 15.

Тенденцията да се оказва натиск върху други държави става все по-силна, особено с отварянето на Китай за чужди инвестиции. За да правиш бизнес с Китай е добре държавата ти да има посолство и търговско представителство, а това значи да признаеш КНР, иначе няма да те допуснат там. Сегашната инициатива "Един пояс, един път" освен чисто икономическите си цели (официално - да трасира нови логистични и инфраструктурни проекти за улесняване на търговията) има и политически - най-вече да установи постоянното влияние на КНР чрез подкрепяните от Пекин китайски компании, като за редица от техните проекти са изискват държавни гаранции от страните, в които се реализират проектите. Натискът се разпрострира и над частния сектор - например редица авиокомпании смениха в схемите за полетите си името "Тайван" с името "Тайпе" под заплахата да не получат достъп до летищата на страната. Под въздействието на КНР Международният олимпийски комитет не допуска участието на "Република Китай" или "Тайван." Единствената възможност състезателите от Тайван да се състезават на международни форуми е под името "Китайски Тайпе." 

Ситуацията на системно и засилващо се остракиране не е приемлива за тайванците и засилва напрежението в тайванското общество. Понастоящем в него има два големи лагера. Единият приема, че след като са китайци по произход, трябва да търсят пътища за обединение с Китай, примерно по модела "една страна - две системи." Другият смята, че след 70 години самостоятелно развитие, те вече са демокрация със собствена физиономия и не искат да се подчинят на комунистическа диктатура. 

Така можем да обобщим, че през последните 70 години "тайванският въпрос" променя своето съдържание. Първоначално той е бил за това кой е легитимният представител на китайската държавност. След това той се отнася до това може ли на остров Тайван да съществува независима държава - ако не под името Република Китай, то под името Тайван. 

Гледната точка на нашия сайт: 

Изразяваме становището, че Тайван има право да съществува като независима държава. Ако правителството на ККП е могло с оръжие да отхвърли легитимното правителство на страната, тогава защо да не може това правителство да установи нова държава? Още повече, че Тайван е имал доста сложен статут и всъщност никога не е бил част от Република Китай преди гражданската война. Бил е окупиран от японците в края на 19 век (по време на империята) и след това е освободен от американците в края на Втората световна война. Реално през 1949г. там Република Китай е преучредена на нова територия. 

За 70 години Тайван се е превърнал в демократична страна, уважаваща човешките права. Дори обстоятелството, че в него свободно се изразяват различни мнения (за или против обединение с Китай), говори за нивото на демократичност в общството. През последната година събитията в Хонг Кинг доста увредиха имиджа на идеята за обедиение с Китай по модела "една страна - две системи", защото е видно, че правителството в Пекин не може (и не иска) да гарантира реално самоуправление и самоопределение на хората. Нещо повече, хилди жители на Хонг Конг мигрираха в Тайван, търсейки повече сигурност за себе си и семействата си. 

Ние смятаме, че е редно световната общност да признае същестуването на Република Китай (или Република Тайван) като де юре съверенна държава, каквато тя де факто е. В тайванския случай можем да приложим разбирането за миналото и настоящето на Германия и Австрия. Безспорно Австрия и нейните коренни жители са част от голямата историческа, езикова и културна общност на германските народи, които са могли да се сплотят по време на разцвета на Свещената римска империя (заедно с германците в днешна Германия, голяма част от швейцарците и люксембургците), но поради исторически причини след разпадането й никога не са се обединили отново в едно държавно образувание. Днес споделят един език, но са отделни държави. Смятаме, че подобно разбиране на ситуацията е приложимо спрямо Китайската народна република и Република Китай (Тайван).