Отвъд добрите намерения на TAIPEI - какво друго да се прави?

Приемането на акта TAIPEI, за който писахме преди две седмици, се разглежда като стъпка напред в подкрепата на Тайван и неговите съюзници от страна на САЩ. Но дали това на практика ще доведе до нещо положително, за да се освободи Тайван от дипломатическата хватка на комунистически Китай?

Според Янсен Там от The Diplomat, TAIPEI не е нищо повече от пожелателно мислене. Законът не може да опази смаляващото се дипломатическо пространство на Тайван, смята анализаторът. Откакто президентът Цай зае поста си през 2016г., осем държави се отказаха от дипломатическите си отношения с Тайван (Република Китай) и в момента само 15 страни признават неговата държавност. Като се има предвид, че  правителството на ККП в Пекин идентифицира г-жа Цай като най-големия си политически противник в Тайван, а на 11 януари 2020 има нови президентски избори, на които тя ще се бори за втори мандат, много е вероятно Пекин преди изборите да направи каквото може, за да убеди (разбирай да подкупи) поне още една държава да прекрати отношенията си с Тайпе. Така че САЩ едва ли може да повлияе на този процес само с един правен акт. 

TAIPEI декларира, че ще оказва подкрепа на тези държави, които имат отношения с Тайван. Но тези държави може да имат сериозни съмнения в САЩ - как точно американците ще ги подкрепят, след като самите те не признават Тайван? 

Малко вероятно изглежда да се реализира и друго намерение в закона - САЩ да се застъпва за членството на Тайван в международни организации, дори и със статут на наблюдател. Как да се получи, след като Китай е почти навсякъде и там, където е, винаги стопира приемането на Тайван?

Гари Сендс от Wikistrat също писа за Al Jazeera, че законът няма да реши проблемите на Тайван. Страната се нуждае от друг подход, за да парира агресивната политика на Пекин. Но какъв? Според Сендс най-подходящото решение в случая е следното: тъй като малобройните съюзници на Тайван са готови лесно да се откажат от дипломатическата си подкрепа за страната и да грабнат китайските пари, Тайпе трябва да се ориентира към нови партньори. Но това да не са държави, а големи и влиятелни международни неправителствени организации. Президентът Цай вече е направила стъпки в тази посока. Тайван е първата азиатска страна, в която има бюро на Репортери без граници, а през 2018 и 2019 година страната домакинства на Oslo Freedom Forum (серия от глобални конференции, организирани от Human Rights Foundation, ръководена не от кого да е, а от големия демократ и противник на диктаторите Гари Каспаров!). Пак тази година International Federation for Human Rights проведе своя 40-и конгрес в Азия - и то за първи път в своята история в Азия, и то в Тайван. 

Там, където класическата дипломация няма шанс, подкрепата на влиятелни НПО като посочените по-горе, за Сендс изглежда работещо решение.