Честит празник, Тайван!

Днес е 10 октомври - Национален ден на Република Китай (Тайван). 

Тайван е силна демокрация, която всеки ден доказва, че свободата и плурализмът са естествената среда за развитие на предприемчивостта, културата, науката и личната отговорност. 

Честит празник, Тайван!

Войната, която никога не беше?

Пенсионираният адмирал от американския флот Джеймс Уинефелд и Джеймс Моръл публикуваха провокиращ размисли текст в сайта на U.S. Naval Insitute. 

Статията буди интерес още с интересното си заглавие - The War that Never Was? (Войната, която никога не беше), но с първите няколко зашеметяващи реда  нарпваво хвърля читателя в дълбокото. Защото статията е проекция в бъдещето и разказва за военната инвазия на Китай срещу Тайван, която ще се случи през 2021 година и за която САЩ никак не са готови. 

Статията предлага и интересен поглед върху различни механизми, чрез които Китай търси претекст за нашествие в Тайван: "Неправителствените гласове на острова, организирани като заблуждаваща операция от китайските разузнавателни служби, сега призоваха за пълна независимост, създавайки основание Пекин да придвижи своя правен иск." 

И нещо доста реалистично: "На сутринта на 20 януари ... правителството на Тайван разбра, че американските сили ще изискват твърде много време ... В средата на сутринта, осъзнавайки, че Тайван е на ръба на кръвоносната баня, Цай Ин-уън с неохота капитулира пред исканията на Си." 

За някого статията може да изглежда като футурология, но всъщност тя е отличен пример за т.нар. scenario - planning (планиране на сценарии). Авторите повдигат въпроси, които следва да вземем предвид, когато разглеждаме изключително сложните отношения от двете страни на Тайванския проток. Например колко силно да е говоренето за независимост? Трябва ли то да се избягва в опит за запазване на временното (но продължаващо десетилетия) статукво? Докъде трябва да стигат американските политици в антикитайската си риторика? Готова ли е американската държавна и военна система да функционира ефективно в условията на предизборна ситуация или на оспорвани избори и политическа криза? Пекин би ли се ангажирал в открит конфликт със САЩ, или ще приложи старата тактика на Сун - Дзъ "победи без бой"? Възможен ли е изобщо блицкриг в случая с Тайван или при какви обстоятелства би бил възможен? Какви варианти за обратно действие имат САЩ? Какви ще са реакциите на демократичните европейски държави в случай на светкавична окупация на Тайван от страна на Китай? 

Тайван с нов/стар премиер

На пресконференция в петък президентът на Тайван Цай Ин-Уън заяви, че след като започне своя втори мандат на 20 май, тя отново ще предложи за премиер на страната Су Цзен-Чан. 

"За Тайван е късмет да има премиер, който да се грижи за страната, както той", посочи президентът Цай. Чан върна комлимента, като каза, че е имал възможност чрез пряката си работа с Цай да види нейната мъдрост, смелост и търпение.

Чан ръководеше правителството на Тайван през първия мандат на Цай и тя заяви, че неговите постижения са очевидни. Потвърдено е, че две от знаковите фигури в кабинета също остават на постовете си - вътрешният министър Хсу Куо-юн и външният Джоузеф Ву. Анализаторите смятат, че поради все още сериозната опасност от Covid-19, президентът Цай няма да прави много промени в кабинета, за да запази неговата стабилност.  

Репортаж на английски от Formosa TV може да видите тук: 

Президентът Цай с рекордно одобрение от 75%

Почти 75% от гражданите на Тайван одобряват дейността на президента Цай Инг-уън, съобщи Formosa TV.

След като през януари Цай постигна категорична победа с най-високия абсолютен резултат от гласоподаватели на избори в историята на страната, нейните решителни действия за справяне със заплахата от Covid-19 утвърдиха позицията й като лидер на страната.

Гражданите, които не одобряват Цай, са едва 14%.
Одобрението на Цай порасна с 22% в сравнение с декември миналата година, когато предизборната кампания беше в разгара си. 

Австралия ще подкрепи Тайван за членство в СЗО

Австралия ще подкрепи завръщането на Тайван в Световната здравна организация със статут на наблюдател четири години след изключването на острова по искане на Пекин.

Позицията на австралийското правителство беше оповестена в отговор на апела на министъра на здравеопазването на Тайван Чен Ши-чунг към международната общност. Правителството потвърди дългосрочното становище на Австралия, че Тайванима право да участва в практическо сътрудничество в здравната агенция на ООН.

Още когато в Австралия започна дискусия по въпроса, Китай реагира много остро и китайският посланик се държа рязко и грубо, опитвайки се да притисне южната страна. Сега решението със сигурност ще доведе до още дипломатически огън по австралийската страна. 

В самата Австралия решението не правителството не беше прието еднозначно и срещна опозиция главно от големи корпорации. Представители на корпоративните интереси - минният магнат Андрю Форест и медийният бос Кери Стоукс - призоваха правителствтото да се въздържи от това решение, защото то може да засегне техните огромни бизнеси. 

Вероятно кулминацията на напрежението ще е на събранието на СЗО на 17 май, когато Австралия ще официализира призива си за независимо световно разследвне на произхода на коронавируса в Китай. Очаква се, че САЩ и Канада също ще се застъпят Тайван да получи статут на наблюдател, след като стана една от първите страни, които успешно потискат коронавируса, въпреки географската, икономическата и културната близост с Китай. В света вече се говори за "Тайвански модел" и страната се дава за пример в справянето с Covid-19. Всъщност още в началото на март независимите наблюдатели отчетоха драстичната разлика в нивата на заболяемостта в Тайван и Китай. Дори в момента, след като успешно е потиснал забляването, Тайван помага на други страни (за неудоволствие на Пекин). При това положение защо Тайван да не бъде част от СЗО? Какъв е проблемът?

Както е известно, Китай оказва системен натиск за изключване на Тайван от всички форми на международно сътрудничество. През 2016 година пд негово влияние страната бешеизключена от СЗО. В началото на 2020 година, отново под китайски натиск, Тайван не беше допуснат да участва в международните работни групи на СЗО за преодоляване на разпространението на коронавирусната пандемия. Редица световни организации подкрепят Тайван, дори Anonymous хакнаха сайта на СЗО и добавиха страница за Тайван.

Правните възможности за Тайван: тъй като официално не е признат като територия с ранг на държава и не членува в ООН, Тайван не може да е пълноправен член на СЗО, но има право да член със статут на наблюдател.

Ролята на Тайван в глобалното управление в условията на Covid-19

Американският тинк-танк Global Taiwan Institute, специализиран в изследвания на тайванския въпрос, организира интересен виртуален семинар на тема "COVID-19 and Taiwan’s Role in Global Governance", който беше излъчен на живо в YouTube. 

В момента, в ситуацията на глобална пандемия на COVID-19, много експерти и държави изтъкват реакцията на Тайван за нейната ефективност, особено като се имат предвид географската близост и интензивните транспортни връзки на острова с Китайската народна република.

Докато някои финансово мотивирани коментатори възхваляват „Китайския модел“ за отговора на Пекин на пандемията, други, включително САЩ, сочат „Тайванския модел“ като успешния отговор на демокрацията на пандемията. Разпространението на COVID-19 засегна обществата по целия свят, а това стана разкри слабостите в здравните и икономически модели зна много страни. Една забележителна черта, която отличава Тайван на фона на тези слабости, е изключителната организация на здравната му система.

На фона на безспорните успехи на Тайван, изпъква един сериозен проблем в управлението на глобалната криза - изключването на Тайван от международната група, която работи по справянето с пандемията. Групата е сформирана от Световната здравна организация (СЗО), за да координира и ръководи глобалната здравна реакция. Тов доказва за пореден път, че отношенията от двете страни на Тайванския пролив политизират дори хуманитарните дейности. Виртуалният семинар обсъжда сътрудничеството на Съединените щати и Тайван в борбата с COVID-19, „Тайванския модел“ срещу „Китайския модел“ и отражението им в глобалното управление.

Ето какво каза Винсент Чао:

Според мен, Тайванският модел се състои от три T: 1) прозрачност (подход за включване на цялото общество, горещи линии, чести съобщения за обществени услуги), 2) технология (интелигентни системи за наблюдение) и 3) работа в екип (цялостен правителствен подход, вместо усилия само от отделни министерства). Доказано е, че този модел работи в демократичните страни и се надяваме да го споделим с другите и СЗО.

...
Забележка: Трите Т са на английски: Transparency, Technology, Team-work.

Тръмп за китайския журналист: Отрежете го сега!

Миналата седмица ви разказахме случай как журналист от китайска правителствена пропагандна медия се представя пред света света като тайванец. Това далеч не е първият случай - има данни за доста подобни случаи, в които хора от държавните медии в Китай използват много подобрия имидж на Тайван и се представят за тайвански журналисти. Този път обаче случката набра популярност, защото наглата лъжа се случи на пресконференция в Белия дом. 

Новината стигна до Доналд Тръмп, който видя видео от пресконференцията и каза за агента: Cut him off now! Отрежете го сега! 

Cut him off now! https://t.co/kdGybEFeOI

— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) April 18, 2020

Точно така трябва да се прави с подобни лицемерни пропагандисти!