Отвъд добрите намерения на TAIPEI - какво друго да се прави?

Приемането на акта TAIPEI, за който писахме преди две седмици, се разглежда като стъпка напред в подкрепата на Тайван и неговите съюзници от страна на САЩ. Но дали това на практика ще доведе до нещо положително, за да се освободи Тайван от дипломатическата хватка на комунистически Китай?

Според Янсен Там от The Diplomat, TAIPEI не е нищо повече от пожелателно мислене. Законът не може да опази смаляващото се дипломатическо пространство на Тайван, смята анализаторът. Откакто президентът Цай зае поста си през 2016г., осем държави се отказаха от дипломатическите си отношения с Тайван (Република Китай) и в момента само 15 страни признават неговата държавност. Като се има предвид, че  правителството на ККП в Пекин идентифицира г-жа Цай като най-големия си политически противник в Тайван, а на 11 януари 2020 има нови президентски избори, на които тя ще се бори за втори мандат, много е вероятно Пекин преди изборите да направи каквото може, за да убеди (разбирай да подкупи) поне още една държава да прекрати отношенията си с Тайпе. Така че САЩ едва ли може да повлияе на този процес само с един правен акт. 

TAIPEI декларира, че ще оказва подкрепа на тези държави, които имат отношения с Тайван. Но тези държави може да имат сериозни съмнения в САЩ - как точно американците ще ги подкрепят, след като самите те не признават Тайван? 

Малко вероятно изглежда да се реализира и друго намерение в закона - САЩ да се застъпва за членството на Тайван в международни организации, дори и със статут на наблюдател. Как да се получи, след като Китай е почти навсякъде и там, където е, винаги стопира приемането на Тайван?

Гари Сендс от Wikistrat също писа за Al Jazeera, че законът няма да реши проблемите на Тайван. Страната се нуждае от друг подход, за да парира агресивната политика на Пекин. Но какъв? Според Сендс най-подходящото решение в случая е следното: тъй като малобройните съюзници на Тайван са готови лесно да се откажат от дипломатическата си подкрепа за страната и да грабнат китайските пари, Тайпе трябва да се ориентира към нови партньори. Но това да не са държави, а големи и влиятелни международни неправителствени организации. Президентът Цай вече е направила стъпки в тази посока. Тайван е първата азиатска страна, в която има бюро на Репортери без граници, а през 2018 и 2019 година страната домакинства на Oslo Freedom Forum (серия от глобални конференции, организирани от Human Rights Foundation, ръководена не от кого да е, а от големия демократ и противник на диктаторите Гари Каспаров!). Пак тази година International Federation for Human Rights проведе своя 40-и конгрес в Азия - и то за първи път в своята история в Азия, и то в Тайван. 

Там, където класическата дипломация няма шанс, подкрепата на влиятелни НПО като посочените по-горе, за Сендс изглежда работещо решение. 

Защо да продаваме оръжия на Тайван?

Защо да продаваме оръжия на Тайван, пита анализаторът Лорън Томпсън в американското издание на Форбс, и сам дава отговора: Защото без това стратегията на Вашингтон за Китай няма да работи. 

Според Томпсън правителството на Тайван скоро ще направи най-голямата си поръчка за оръжие от САЩ от дълго време. Поръчката включва над сто танка M1A2, стотици ракети земя-въздух и противотанкови оръжия, както и 66 американски изтребители F16. 

Въоръжаването на правителството в Тайпе е част от стратегията за повишаване на защитата на острова от растящата заплаха от страна на континентален Китай, чийто президент Си не се притесни да заяви, че т.нар. "присъединяване" на Тайван към Китайската народна република може да се случи със сила. Разбира се, Пекин не одобрява засилването на въоръжените сили на Тайван и реагира с недоволство на подобни действия, но според Лорън Томпсън, от американска перспектива това е необходимо. Най-важната от военна гледна точка причина е, че Тайван играе важна роля в стремежа на САЩ да удържи възможностите за военна експанзия на Китай в Тихия океан. 

Географски, Китай е затворен на север, запад и юг от други държави, но на изток има възможност за огромен излаз към океана. А това е риск за другите страни в тихооканския басейн. Между най-южната точка на японските острови и най-северната точка на филипинските острови има разстояние от над 1000 мили. Единственият начин да се спре безконтролният излаз на Китай към Тихия океан, е да се заемат редица малки острови между тях. Такива са островите от японския архипелаг Рюкю и наред с тях - важният Тайван. Американците наричат това своя първа защитна верига в океана. 

Първата защитна верига на САЩ в Тихия океан. 

Без Тайван защитата на САЩ на подстъпите към Пасифика ще бъде като верига с липсваща брънка. Ако Пекин има контрол над Република Китай, това ще разруши отбранителната позиция на САЩ и техните съюзници в Западния Пасифик. Островите Рюкю са малки и на тях не могат да се разполагат толкова големи бази, както на Тайван. Така Тайван стратегически остава изключително значим в отбранителната система на САЩ в Тихия океан. 

Островите Рюкю са дълга островна верига, простираща се
от големите японски острови до Тайван.

И докато съществуват редица политически и дипломатически пречки САЩ да се намеси пряко в защита на Тайван в случай на военен конфликт (а и в известния и основополагащ за американо-тайванските отношения Taiwan Relations Act от 1979г. не се говори нищо за военна намеса), даването на качествено оръжие на правителството в Тайпе е добро начало за подкрепа на островната република. 

Сенатът на САЩ прие акта TAIPEI

Във вторник, 29 октомври, Сенатът на САЩ прие единодушно акта TAIPEI. 

TAIPEI е абревиатура на Taiwan Allies International Protection and Enhancement Initiative (Международна инициатива за защита и засилване на съюзниците на Тайван) и има за цел да подкрепи дипломатическото присъствие на Тайван в света, при това в епоха, когато Китай използва своя нарастващ икономически, дипломатически и военен капацитет, за да заплашва и изолира островната държава. 

С въвеждането на TAIPEI, САЩ приемат да: 

• подкрепят Тайван в укрепването на неговите официални дипломатически отношения, както и неофициалните партньорства със страни от Индо-Тихоокеанския регион и по целия свят;
• увеличат своята ангажираност в областта на икономиката, сигурността и дипломацията с държави, които демонстрират добри отношения с Тайван; 
• намалят своята ангажираност в областта на икономиката, сигурността и дипломацията с държави, които предприемат сериозни или значителни действия за подкопаване на Тайван.

Наред с това, Съединените щати ще се застъват за приемането на Тайван в международни организации, в които не се изисква наличието на официална държавност, или поне страната да получава статут на наблюдател в такива организации. 

Подобен на TAIPEI текст е внесен за гласуване и в Камарата на представителите (долната камара на американския парламент). Комисията по външни работи на Камарата ще разгледа проекта днес (30 октомври) и вероятно ще го приеме със силна подкрепа от двете партии - Републиканската и Демократическата, което ще прокара пътя законопроектът да бъде внесен в Камарата за гласуване.

След като Камарата приеме своя проектозакон, той трябва да бъде приравнен към версията на Сената, одобрена във вторник. След като идентичните закони са одобрени и от двете камари, съгласуваният акт ще бъде бъде изпратен на президента Тръмп, за да го подпише и по този начин да го превърне в действащ закон.

Членове на Европейския парламент са в Тайван, срещнаха се с президента Цай

Привържениците на тайванската независимост в Европа продължават своята активна политика. Днес президентът  на Тайван Цай Ин-Уън се срещна с члена на Европейския парламент Михаел Галер [1], който е председател на Групата за приятелство с Тайван в ЕП и инициатор за новосъздадения Клуб "Формоза". Г-н Галер е на шестдневно посещение в страната, а във водената от него делегация участва и гръцкият представител в ЕП Емануил Фрагкос [2], член на комисията за отношения с Китайската народна република в ЕП. 

Президент Цай прие Михаел Гахлер, член на ЕП.

Целта на визитата е да се опознаят тенденциите във външните отношения на Тайван, отношенията с Пекин, както и перспективите пред икономическото развитие на страната. Предвидени са редица срещи с тайвански политически фигури, експерти, предприемачи създатели на политики и т.н.

На срещата г-н Галер подари на президента Цай плакет в чест на създаването на клуб „Формоза“, подписан от неговите учредители. В своето изказване на срещата, президентът на Тайван подчерта важността на тези политически връзки, основани на ценности на свободата и демокрацията. 

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - 

Бележки: 

[1] Галер е член на парламентарната група на Европейската народна партия. 

[2] Фрагкос е член на парламентарната група "Европейски консерватори и реформисти."

Клуб "Формоза" в подкрепа на Тайван беше създаден в Европейския парламент

На фона на постоянния натиск, който Китайската комунистическа партия оказва върху държави, международни институции и частни компании [1], за ограничаване на суверенитета и независимостта на Тайван, правят впечатление смелите действия на политици и общественици, които защитават демокрацията и право на самоопределение на Тайван. 

Последната обнадеждаваща новина в тази посока е създаването на Formosa Club, който обединява членове на Европейския парламент и депутати от три национални парламента. Тази сряда в Брюксел групата политици се обедини около желанието си да окаже подкрепа на Тайван срещу доктаторската и потисническа политика на правителството в Пекин. Сред тях са германският християндемократ и член на ЕП Михаел Галер, известният с консервативните си позиции депутат от германския Бундестаг Клаус-Петер Вилш, френският либерал и народен представител от "Републиката напред!" Жан - Франсоа Цезарини, и британския либералдемократ и член на Камарата на лордовете Дейвид Стийл.

Photo credit: CNA

В речта, произнесена при формирането на клуба, Михаел Галер е подчертал, че Тайван и Европа споделят еднакви ценности на демокрацията, свободата и върховенството на закона. Той е заявил, че клубът "Формоза" ще каже "Не" на продължаващия тормоз в Китай над Тайван, съобщава тайванската CNA. 

През последните години Китай активно и много успешно влияе на дипломатическите отношения на Тайван с други държави. През 2019г. Соломоновите острови и Кирибати прекратиха дипломатическите си отношения с Тайван. Наред с това, комунистическото правителство в Пекин стопира членството на Тайван в международните организации. 

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - 

Бележки: 

[1] Последният пример е от преди броени дни: компанията Dior беше принудена да поднесе публично извиненията си на Китайската народна република, че на нейно събитие е била представена карта на Китай, която не включва Тайван.