"Номерът на китайката" или как ККП лъска имиджа си пред света

Още като дете бях чувал израза "номерът на китайката" - като синоним на умения, свързани с гъвкавост - способността да танцьорката да се увърта и извива по разни невероятни начини.

Но днес си мисля за "номера на китайката" в друг смисъл - за това,  че Китай играе добър приятел из целия свят и под претекста за икономическо сътрудничество бавно и деликатно пуска пипала в различни държави, че в глобалния свят, в който Китай е наричан "фабриката на света", повечето от нас пряко или косвено сътрудничат с Китай или купуват стоки, произведени в Китай. 

Мислех си обаче, че когато имаме вземане - даване с Китай, това никога не е само бизнес. Ръководството на ККП е хитро и знае, че когато не може да пробие направо, ще заобиколи, но ще продължи към целта си бавно и методично - така, както питонът се увива около жертвата си.  Китайската комунистическа партия налага различни изисквания и условия, а аз - човек, роден и израснал в комунистическа диктатура - не бих искал да живея в свят, в който китайската компартия ще диктува правилата.

Ето ви един нагледен пример как ККП прилага "номера на китайката", изграждайки положителния образ на комунистически Китай като едно романтично, пасторално и извън времето общество. За свое лице ККП са избрали скромното и отрудено селско момиче 李子柒 (на английски Liziqi), което има привилегията да ползва YouTube и Facebook в Китай (където те са блокирани) с разрешението на китайското правителство. Зад нейните видеа стои голям екип от сценаристи, оператори, техници, озвучители, монтажисти и т.н. Това не са простички self-made видеа, които би направил един истински фермер от Италия - това са направо кратки филми, чиято цел е да оставят зрителя в захлас. И аз бих бил захласнат, ако показваше живота на овчари от Нова Зеландия, моряци от Исландия или земеделци от Тайван. Но тези видеа са пропаганда. Може би не е случайно, че точно днес - на 1 април - реших да пиша за това. Бъдете нащрек за всяка информация, което идва от Китайската народна република! Защото в Пекин всеки ден е 1 април!